Битката при Бузлуджа е решително сражение на остатъка от четата на Хаджи Димитър и османски редовни и нередовни войски, състояло се на 18 юли 1868 година.
В продължение на няколко дни четниците вървят из Балкана, преследвани постоянно от потери. В село Дебели рът четата е посрещната радушно от месното население. Там четниците се нахранват и продължават пътя си. През нощта срещу 18 юли група от 18 души, предимно ранени, загубват пътя и се откъсват от четата. Между тях са единият от знаменосците, Димитър Заарлията и Ангел Обретенов. В строя остават 44 души. На 18 юли четата се разполага на почивка на връх Бузлуджа. Тъй като върхът е гол, четниците се разполагат на скатовете му, като поставят четири стражи. Към пладне един от стражите открива приближаваща се турска потеря и четниците са разположени от Хаджи Димитър на позиция. Четата, разделена на четири групи, е обкръжена от всички посоки. От север настъпва редовна войска, от запад – казанлъшките заптии, а откъм Хашката поляна – около 600 души башибозук. И двете страни започват ожесточена стрелба. Четниците са принудени да икономисват боеприпасите. Група османски части преминават в атака към групата, където се намира Хаджи Димитър, но е отбита. След ожесточен ръкопашен бой 13 четници успяват да пробият път, но само 4 от тях оцеляват. Хаджи Димитър и останалите с него четници се сражват в продължение на три часа. В разгара на боя загива Хаджи Димитър. Групата, която се е откъснала при Бузлуджа, е преследвана от османска потеря, обкръжена и арестувана край село Кечидере.[1]
.svg){kind=small}