Битка при Ла Рошел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битка при Ла Рошел
Стогодишна война
Битката при Ла Рошел, миниатюра от хрониката на Жан Фроасар
Битката при Ла Рошел, миниатюра от хрониката на Жан Фроасар
Информация
Период22 – 23 юни 1372 г.
МястоЛа Рошел, атлантическо крайбрежие на Франция
РезултатРешителна кастилска победа
Страни в конфликта
Estandarte de la Corona de Castilla.png Кралство Кастилия Flag of England.svg Кралство Англия
Командири и лидери
Estandarte de la Corona de Castilla.png Амбросио Боканегра Flag of England.svg Джон Хейстингс, лорд Пемброук
Сили
20 – 30 кораба 36 кораба, 14 товарни
Жертви и загуби
минимални почти всички кораби потопени или пленени; 400 рицари и 8000 войници пленени; 800 убити

Битката при Ла Рошел (23 юни 1372) представлява англо-кастилско морско сражение от Стогодишната война. Поражението на англичаните разклаща властта им в Аквитания и улеснява завладяването ѝ от французите.

Когато през 1369 г. Шарл V приема апела на аквитанските барони и подновява военните действия, бързо става ясно, че недоволството от управлението на Едуард Черния принц е повсеместно. Армиите на династията Валоа с лекота отвоюват Поату, Перигор, Керси и Руверг – все провинции в северната част на владенията, които им признава договорът в Бретини. Самата аквитанска столица Бордо е заплашена от една армия на Луи д'Анжу, брат на краля. При това положение Гишар д'Англ – маршал на Аквитания и колаборационист с англичаните – настоява пред правителството в Лондон да изпрати голям флот в Ла Рошел. Той трябва да пренесе солидна армия, която да завладее повторно изгубените земи. Англичаните изпълняват исканията му с голямо усилие. Назначават Джон Хейстингс, лорд Пемброук за командир на експедицията и за губернатор на Аквитания.[1]

Шарл V се обръща за помощ към кастилския крал Енрике I, който по-рано заема трона с подкрепа на французите. Кастилците изпращат между 20 и 30 кораба, начело с адмирал Амбросио Боканегра. Те блокират пристанището на града и причакват англичаните, които имат 36 кораба.[2] Кастилските 200-тонни галеони са много по-маневрени от тумбестите английски съдове. Кастилските капитани са далеч по-опитни – истински господари на морето. Ако англичаните са очаквали, че ще превърнат морската битка в сухопътна, както при Сльойс по-рано, остават излъгани. Иберийците избягват абордажите, запалват такелажите на противника, обстрелват английските палуби с примитивните си оръдия, с което не позволяват на стрелците да се изявят. С лекота потопяват повечето английски кораби. Хиляди английски моряци и войници загиват, Д'Англ и Хейстингс попадат в плен.[3] Случилото се се оценява като най-голямата катастрофа на английската морска мощ.

Оттук нататък съдбата на Ла Рошел е предопределена. Наблизо вече чака една френска армия, начело с Бертран дю Геклен. С помощта на кмета тя влиза в пристанищния град и го присъединява към Франция. До 1374 г. Аквитания, както е оформена в Бретини, престава да съществува. Английската власт се свива до Бордо и крайбрежието до Байон.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. John Wagner, Encyclopedia of Hundred Years War, London 2006, p. 195
  2. The Battle of La Rochelle. June 22, 1372, на сайта communiti.vcoins.com
  3. W. Laird Clowes, The Royal Navy: A History, vol. I, London 1897, p. 283