Битка при Сантяго де Куба
| Битка при Сантяго де Куба | |||
 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 3 юли 1898 г. | ||
| Място | до Сантяго де Куба, Карибско море | ||
| Резултат | Победа за САЩ | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
| |||
 | |||
| Битка при Сантяго де Куба в Общомедия | |||
.svg){kind=small}
Битката при Сантяго де Куба е решаващ военноморски бой на 3 юли 1898 г. между американския флот, воден от Уилям Сампсън и Уинфилд Шлей, срещу испанския флот, воден от Паскуал Сервера, който е по време на Испано-американската война.
Значително по-мощната ескадра на ВМС на САЩ, състояща се от два броненосни крайцера и две бронирани яхти, решително побеждава Кралския испански флот, състояща се от четири броненосни крайцера и два разрушителя. Всички испански кораби са потопени без никакви американски загуби. Съкрушителното поражение запечатва американската победа на кубинския театър на войната, осигурявайки независимостта на Куба от испанското владичество.
Битката[редактиране | редактиране на кода]
Напрежението между Испания и Съединените щати ескалира заради поведението на Испания по време на усилията им да потушат войната за независимост на Куба[1], като много американци са развълнувани от силно преувеличени доклади за испански жестокости срещу кубинците. През януари 1898 г., страхувайки се от съдбата на американските интереси в Куба от войната, крайцерът USS „Maine“ е изпратен да ги защити. По-малко от месец по-късно крайцерът експлодира, докато е на котва в пристанището на Хавана, убивайки 266 моряци и разпалвайки американското мнение, като Испания е представена като виновник в американските медии по това време, независимо от действителния източник на експлозията.[2] Два месеца по-късно войната е обявена.
Американците разбират, че победата над значителна испанска ескадрила, разположена тогава в Куба е жизненоважна за осигуряване на победа във войната. Ескадра, състояща се от шест военни кораба е изпратена да гарантира успеха, командвана от Сампсън и Шлей, като всеки адмирал има свой собствен подход към военноморската война. На 3 юли испанската ескадра излиза от пристанището, за да влезе в битка с американците. Испанците, напълно неподготвени и превъзхождани с оръжие, правят отчаян опит да достигнат открито море с американските бойни кораби и крайцери. Целият испански флот е потопен с минимални загуби за американците.
Американците изкарват от водата общо 1889 испански моряци, сред които Сервера. Пленените испанци са третирани с уважение и грижа от американците, а Сервера печели уважение от американските офицери за достойното си поведение по време и след битката. Въпреки че битката гарантира, че американската кампания в Куба ще завърши с успех, скоро възниква напрежение между Сампсън и Шлей, като различни страни във ВМС на САЩ и американската общественост обсъждат кой адмирал е дал по-голям принос за победата и спорът достига бюрото на президента Теодор Рузвелт. Битката остава една от най-значимите военноморски битки в морската история на САЩ.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Trask 1981, с. 14–24
- ↑ Trask 1981, с. 24–28
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Trask, David F. The War with Spain in 1898. New York, Macmillan, 1981.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Battle of Santiago de Cuba в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |