Република Куба (1902 – 1959)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Република Куба
República de Cuba
1902 – 1959
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Континент
Столица
Официален езикИспански език
Форма на управлениеПрезидентска република (1902–1940)
Полупрезидентска република (1940–1952)
Военна диктатура (1952–1959)
Президент на Куба
1902–1906 (първи)Томас Естрада Палма
1952–1959Фулхенсио Батиста
1959 (последен)Карлос Мануел Пиедра
Министър-председател на Куба
1940–1942 (първи)Карлос Саладригас Саяс
1959 (последен)Хосе Миро Кардона
ИсторияНово време
Поправка Плат2 март 1901
Конституция20 май 1902
Кубинско-американски договор17 февруари 1903
Членство в ООН24 октомври 1945
Военен преврат10 март 1952
Кубинска революция1 януари 1959
ВалутаКубинско песо
Предшественик
Американско военно правителство в Куба Американско военно правителство в Куба
Наследник
Куба Куба
Днес част от Куба
Република Куба в Общомедия

Република Куба (на испански: República de Cuba) е островна държава, състояща се от остров Куба, както и Хувентуд (от 1925 г.) и няколко малки архипелага. Намира се там, където се срещат северното Карибско море, Мексиканския залив и Атлантическия океан. Обхваща историческия период в кубинската история между 1902 и 1959 г. Началото ѝ е през 1902 г. след края на първата американска военна окупация, няколко години след като Куба обявява независимост през 1898 г. от Испанската империя. Тази епоха включва различни правителства и американски военни окупации и завършва с избухването на Кубинската революция през 1959 г. През този период Съединените американски щати упражняват голямо влияние върху кубинската политика, особено чрез поправката Плат.[1][2][3][4] Комунистическото правителство след 1959 г. нарича тази епоха „Неоколониална република“, докато много кубински изгнаници я наричат „Свободна Куба“, за разлика от „несвободната“ социалистическа държава.

Правителствата на Куба между независимостта от Испания и Революцията са считани за клиентска държава на Съединените американски щати.[5] От 1902 до 1934 г. законите на Куба и Съединените американски щати включват поправката Плат, която гарантира правото на САЩ да се намесват в Куба и налага ограничения върху кубинските външни отношения.[6] През 1934 г. Куба и САЩ подписват Договора за взаимоотношения, в който Куба се задължава да дава преференциално третиране на икономиката си на САЩ, в замяна САЩ дават на Куба гарантиран дял от 22 процента от пазара на захар в САЩ, който по-късно е изменен до 49 процента дял през 1949 г.[7]

Страната продължава да използва конституцията от 1940 г. до обнародването на новата конституция през 1976 г.

1902–1933: Първи правителства[редактиране | редактиране на кода]

Издигане на кубинското знаме в двореца на генерал-губернатора по обяд на 20 май 1902 г.

След Испанско-американската война Испания и Съединените щати подписват Парижкия договор от 1898 г., с който Испания отстъпва Пуерто Рико, Филипините и Гуам на Съединените щати срещу сумата от 20 милиона долара (еквивалентна на 700 милиона долара през 2022 г.).[8] С края на юрисдикцията на военното правителство на Съединените щати, Куба получава официална независимост на 20 май 1902 г. като Република Куба.[9] Съгласно новата конституция на Куба, САЩ си запазват правото да се намесват в кубинските дела и да контролират нейните финанси и външни отношения. Съгласно поправката на Плат, САЩ взимат под наем военноморската база в залива Гуантанамо от Куба.

Американска окупация, 1906–1909[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Втора окупация на Куба

След политическа чистка и корумпирани и фалшифицирани избори през 1906 г., първият президент, Томас Естрада Палма се сблъсква с въоръжен бунт на ветерани от войната.[10] Както във войната за независимост, афро-кубинците са свръхпредставени в бунтовническата армия от 1906 г. За тях августовската революция съживява надеждите за „законен дял“ в правителството на Куба. На 16 август 1906 г., страхувайки се от правителството, готово да разбие заговора, бившият генерал от Освободителната армия Пино Гера издига знамето на бунта. Незабавно Палма арестува всеки либерален политик в обсега му; останалата част стават нелегални. В опит да предотврати намесата, Рузвелт изпраща двама емисари в Хавана, за да търсят компромис между правителството и опозицията. По отношение на такава безпристрастност като вот на недоверие към неговото правителство, Естрада Палма подава оставка и принуждава целия си кабинет да подаде оставка, оставяйки Републиката без правителство и принуждавайки Съединените щати да поемат контрола над острова. Рузвелт веднага обявява, че САЩ са били принудени да се намесят в Куба и че тяхната единствена цел е да създадат необходимите условия за мирни избори.

1909–1924[редактиране | редактиране на кода]

През 1909 г. местното правителство е възстановено, когато Хосе Мигел Гомес встъпва в длъжност като втори президент на Куба, докато САЩ продължават да се месят в кубинските дела. През 1912 г. Независима партия на чернокожите (Partido Independiente de Color) се опитва да създаде отделна черна република в провинция Ориенте, но е смачкана от генерал Монтеагудо със значително кръвопролитие.[11]

Производството на захар играе важна роля в кубинската политика и икономика. През 1910 г., по време и след Първата световна война, недостигът на световни доставки на захар подхранва икономически бум в Куба, белязан от просперитет и превръщането на все повече и повече земеделски земи в отглеждане на захар. Цените достигат своя връх и след това се сриват през 1920 г., съсипвайки страната финансово и позволявайки на чуждестранните инвеститори да придобият повече власт, отколкото вече имат. Тази икономическа турбуленция е наречена „Танцът на милионите“.[12][13]

Ерата на Мачадо[редактиране | редактиране на кода]

През 1924 г. Херардо Мачадо е избран за президент. По време на неговото управление туризмът се развива значително и са построени хотели и ресторанти, собственост на американци, за да посрещнат наплива от туристи. Туристическият бум води до увеличаване на хазарта и проституцията в Куба.[14] Първоначално Мачадо се радва на подкрепа от голяма част от обществеността и от всички основни политически партии в страната. Въпреки това, популярността му постепенно намалява. През 1928 г. той провежда избори, които му дават още един мандат, този от шест години, въпреки обещанието му да служи само за един мандат.

1933–1958: Размирици[редактиране | редактиране на кода]

Революция от 1933 г.[редактиране | редактиране на кода]

Крахът на Уолстрийт от 1929 г. води до рязко падане на цената на захарта, политически вълнения и репресии. Протестиращите студенти, известни като "Поколението на 1930 г.", и тайна терористична организация, известна като ABC, започват насилие срещу все по-непопулярния Мачадо.

Американският посланик Съмнър Уелс пристига през май 1933 г. и започва дипломатическа кампания, която включва „посредничество“ с опозиционни групи, включително ABC. Тази кампания значително отслабва правителството на Мачадо и подкрепена със заплахата от военна намеса, поставя началото на смяна на режима.[15]

Обща стачка (в която Народната социалистическа партия застава на страната на Мачадо)[16], бунтове сред работниците в захарната промишленост и в армията принуждават Мачадо да замине в изгнание през август 1933 г. Той е заменен от Карлос Мануел Сеспедес и Кесада, син на кубински патриот Карлос Мануел де Сеспедес.[17]

Херардо Мачадо.

През септември 1933 г. бунтът на сержантите, воден от сержант Фулхенсио Батиста, сваля Сеспедес от власт.[18] Генерал Алберто Ерера служи за кратко като президент (12-13 август), последван от Карлос Мануел де Сеспедес и Кесада от 13 август до 5 септември 1933 г. Петчленен изпълнителен комитет е избран да оглави временно правителство.[19] Те са прогонени от ръководена от студенти организация, която назначава Рамон Грау за временен президент и прокарва различни реформи по време на последвалото Стодневно правителство. Грау подава оставка през 1934 г., след което Батиста доминира кубинската политика през следващите 25 години, първоначално чрез поредица от марионетни президенти. Периодът от 1933 г. до 1937 г. е време на "практически непрекъсната социална и политическа война".[20]

Конституция от 1940 г.[редактиране | редактиране на кода]

През 1940 г. е приета нова конституция, която създава радикални прогресивни идеи, включително правото на труд и здравеопазване.[21] Батиста е избран за президент през същата година, заемайки поста до 1944 г.[22] До тогава той е единственият кубинец, който не е бял, спечелил избори за най-високата политическа длъжност в нацията.[23][24][25] Неговото правителство провежда големи социални реформи. Няколко членове на Комунистическата партия заемат длъжности под неговото управление.[26] Кубинските въоръжени сили не участват в битките по време на Втората световна война, въпреки че президентът Батиста предлага съвместно нападение на САЩ и Латинска Америка срещу Франкистка Испания за сваляне на нейния авторитарен режим.[27]

Батиста се придържа към структурите на конституцията от 1940 г., предотвратявайки преизбирането му.[28] Рамон Грау е победител на следващите избори през 1944 г. Грау допълнително разяжда основата на вече колебливата легитимност на кубинската политическа система, по-специално чрез подкопаване на дълбоко погрешните, макар и не напълно неефективни Конгрес и Върховен съд.[29] Карлос Прио Сокарас, протеже на Грау, става президент през 1948 г. Двата мандата носят приток на инвестиции, които подхранват бума и повишават жизнения стандарт за всички прослойки на обществото и създава просперираща средна класа в повечето градски райони.

Диктатура на Батиста[редактиране | редактиране на кода]

Жилища в бедни квартали (бохио) в Хавана, Куба през 1954 г., точно пред бейзболния стадион в Хавана. На заден план има реклама на близкото казино.

Преди президентските избори през 1952 г. Батиста организира преврат. Връщайки се на власт и получавайки финансова, военна и логистична подкрепа от правителството на САЩ, Батиста суспендира Конституцията от 1940 г. и отменя повечето политически свободи, включително правото на стачка. Той забранява Кубинската комунистическа партия през 1952 г.[30] След това той става част от най-богатите земевладелци, които притежават най-големите захарни плантации, и ръководи стагнираща икономика, която увеличава пропастта между богатите и бедните кубинци. В крайна сметка се стига до точката, в която по-голямата част от захарната индустрия е в ръцете на САЩ, а чужденците притежават 70% от обработваемата земя. Като такова, репресивното правителство на Батиста започва систематично да печели от експлоатацията на търговските интереси на Куба, като договаря доходоносни отношения както с американската мафия, която контролира бизнеса с наркотици, хазарта и проституцията в Хавана, така и с големи мултинационални компании, базирани в САЩ които получават изгодни договори. За да потуши нарастващото недоволство сред населението, което впоследствие се проявява чрез чести студентски бунтове и демонстрации, Батиста установява по-строга цензура на медиите, като същевременно използва своето Бюро за репресии на комунистическата дейност на тайната полиция за извършване на широкомащабно насилие, изтезания и публични екзекуции. Тези убийства се увеличават през 1957 г., когато социализмът става все по-влиятелен. Много хора са убити, като оценките варират от стотици до около 20 000 убити. Куба има най-високите нива на потребление на глава от населението в Латинска Америка на месо, зеленчуци, зърнени храни, автомобили, телефони и радиостанции, въпреки че около една трета от населението се смята за бедно и се радва на относително малка част от това потребление.[31]

Докато Куба има най-високото съотношение на болнични легла към население в Латинска Америка, около 80% от тези легла са разположени в град Хавана, където има само една селска болница и тя е оборудвана с 10 легла.[32] През 1951 г. Световната банка съобщава, че между 80 и 90% от децата в селските райони страдат от някаква форма на чревни паразити, през 1956 г. около 13% от селското население е имало коремен тиф и 14% в даден момент са имали туберкулоза.[33] Само 11% от семействата на земеделски работници пият мляко, а детската смъртност в селските райони е 100 на 1000 живородени.[34] Само един от всеки четирима селяни може да си позволи редовно да яде месо, яйца и риба, а хроничната безработица е 25%.[35]

Куба също е под голямо влияние на Съединените щати до точка, в която САЩ контролира 80% от търговията на Куба. През 1959 г. около 40% от кубинската захарна земя, почти всички ферми за добитък, 90% от мините и 80% от комуналните услуги са собственост на американски фирми.[36]

Между 1933 г. и 1958 г. Куба разширява значително икономическите регулации, причинявайки икономически проблеми. Средната класа, която е сравнима с тази на Съединените щати, става все по-недоволна от безработицата и политическото преследване. Профсъюзите подкрепят Батиста до самия край. Батиста остава на власт, докато не е принуден да избяга в изгнание през декември 1958 г. по време на Кубинската революция.[37]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Между 1915 и 1930 г. Хавана е домакин на повече туристи от всяко друго място на Карибите. Напливът се дължи до голяма степен на близостта на Куба до САЩ, където ограничителната забрана за алкохол и други забавления е в рязък контраст с традиционното спокойно отношение на острова към заниманията в свободното време. Такъв туризъм става третият по големина източник на чуждестранна валута за Куба след двете доминиращи индустрии на захарта и тютюна. Кубински напитки като дайкири и мохито са често срещани в САЩ през това време, след като забраната е отменена.

Комбинацията от Голямата депресия от 30-те години на миналия век, краят на забраната и Втората световна война сериозно намаляват броя на туристите и едва през 50-те години броят им започва да се връща на острова в значителна сила. През този период американската организирана престъпност започва да доминира в индустриите за отдих и туризма, начин на действие, очертан на прословутата конференция в Хавана от 1946 г. До средата на 50-те години Хавана става един от основните пазари и любимия маршрут за търговията с наркотици към САЩ. Въпреки това броят на туристите нараства стабилно с темп от 8% годишно и Хавана е известна като "латинския Лас Вегас".[38]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Neocolonial Republic // Посетен на 25 July 2020.
  2. ↑ De Aragón, Uva. Crónicas de la República de Cuba: 1902–1958. Ediciones Universal, 2009. ISBN 9781593881436.
  3. ↑ Costa, Octavio Ramón. Imagen y trayectoria del cubano en la historia: La República 1902-1959. Ediciones Universal, 1994. ISBN 9780897296830.
  4. ↑ Piney Roche, Grace Giselle. La República de Cuba, 1902-1959: las grietas de la política // Centenario de la República de Cuba (1902-2002). Madrid, Editorial Hispano Cubana, 2003. ISBN 84-607-7931-9.
  5. ↑ Pérez, Louis A. Cuba Under the Platt Amendment, 1902–1934. Pittsburgh, PA, Pittsburgh University Press, 1991. с. xvi.
  6. ↑ Pérez, Louis A. Cuba Under the Platt Amendment, 1902–1934. Pittsburgh, PA, Pittsburgh University Press, 1991. с. 54.
  7. ↑ Miller, John, Kenedi, Aaron. Inside Cuba: The History, Culture, and Politics of an Outlaw Nation. New York, Marlowe & Company, 2003. с. 35–36.
  8. ↑ Treaty of Peace Between the United States and Spain // The Avalon Project. Yale Law School, 10 December 1898.
  9. ↑ Louis A. Pérez. Cuba Between Empires: 1878–1902. University of Pittsburgh Pre, 1998. ISBN 978-0-8229-7197-9. с. xv. Посетен на 19 July 2013.
  10. ↑ Diaz-Briquets, Sergio, Pérez-López, Jorge F. Corruption in Cuba: Castro and Beyond. Austin, University of Texas Press, 2006. ISBN 0-292-71321-5. с. 63. Посетен на 6 September 2009.
  11. ↑ The War of 1898, and U.S. interventions, 1898–1934: an encyclopedia. New York, Garland, 1994. ISBN 0-8240-5624-8. с. 134. Посетен на 6 September 2009.
  12. ↑ Kevin Grogan, Cuba's Dance of the Millions: Examining the Causes and Consequences of Violent Price Fluctuations in the Sugar Market Between 1919 and 1920; Masters' Thesis accepted at University of Florida, August 2004.
  13. ↑ Ralph Lee Woodward, Jr., "Dance of the Millions"; Encyclopedia of Latin American History and Culture (2008).
  14. ↑ Terry K Sanderlin, Ed D. The Last American Rebel in Cuba. AuthorHouse, 24 April 2012. ISBN 978-1-4685-9430-0. с. 7. Посетен на 19 July 2013.
  15. ↑ Philip Dur & Christopher Gilcrease, "U.S. Diplomacy and the Downfall of a Cuban Dictator: Machado in 1933"; Journal of Latin American Studies Vol. 34, No. 2, May 2002; DOI: 10.01/S0022216X02006417; JSTOR.
  16. ↑ Argote-Freyre, Frank. Fulgencio Batista. Т. 1. New Brunswick, NJ, Rutgers University Press, 2006. ISBN 0-8135-3701-0. с. 50.
  17. ↑ Cuba: A Different America. Rowman & Littlefield, 1992. ISBN 978-0-8476-7694-1. с. 4. Посетен на 19 July 2013.
  18. ↑ Jones, Melanie. South America, Central America and the Caribbean 2002. Routledge, 2001. ISBN 978-1-85743-121-6. с. 303. Посетен на 19 July 2013.
  19. ↑ Jaime Suchlicki. Cuba: From Columbus to Castro and Beyond. Potomac Books, Inc., 2002. ISBN 978-1-57488-436-4. с. 95. Посетен на 19 July 2013.
  20. ↑ Domínguez, Jorge I. Cuba: Order and Revolution. Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press, June 2009. ISBN 9780674034280. с. 76.
  21. ↑ Domínguez, Jorge I. Cuba: Order and Revolution. Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press, June 2009. ISBN 9780674034280. с. ?.
  22. ↑ Frank R. Villafana. Expansionism: Its Effects on Cuba's Independence. Transaction Publishers, 31 December 2011. ISBN 978-1-4128-4656-1. с. 201. Посетен на 19 July 2013.
  23. ↑ Cuban Communism. 6. Transition Books, 1998. ISBN 9781412820851. с. 662.
  24. ↑ Bethell, Leslie. Cuba. Cambridge University Press, 1993. ISBN 978-0-521-43682-3.
  25. ↑ Sweig, Julia E. Inside the Cuban Revolution: Fidel Castro and the Urban Underground. Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press, 2004. ISBN 9780674044197. с. 4.
  26. ↑ Sweig, Julia E. Inside the Cuban Revolution: Fidel Castro and the Urban Underground. Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press, 2004. ISBN 9780674044197. с. ?.
  27. ↑ Batista's Boot // 18 January 1943. Архивиран от оригинала на 25 August 2008. Посетен на 20 April 2013.
  28. ↑ Domínguez, Jorge I. Cuba: Order and Revolution. Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press, June 2009. ISBN 9780674034280. с. 101.
  29. ↑ Domínguez, Jorge I. Cuba: Order and Revolution. Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press, June 2009. ISBN 9780674034280. с. 110–11.
  30. ↑ Sweig, Julia E. Inside the Cuban Revolution: Fidel Castro and the Urban Underground. Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press, 2004. ISBN 9780674044197. с. 6.
  31. ↑ Paul H. Lewis. Authoritarian Regimes in Latin America. Oxford, UK, Rowman & Littlefield, 2006. ISBN 0-7425-3739-0. с. 186. Посетен на 14 September 2009.
  32. ↑ Valdés, Nelson P. Health and Revolution in Cuba // Science & Society 35 (3). 1971. с. 311–335.
  33. ↑ The Threat of a Good // Архивиран от оригинала на 2020-12-07. Посетен на 2023-11-21.
  34. ↑ Keck, C. William и др. The Curious Case of Cuba // American Journal of Public Health 102 (8). August 2012. DOI:10.2105/AJPH.2012.300822. с. e13–e22.
  35. ↑ Lupan, Alexandru. Poverty in Cuba // April 2014.
  36. ↑ Remarks of Senator John F. Kennedy at Democratic Dinner, Cincinnati, Ohio, October 6, 1960 | JFK Library // Посетен на 2 January 2021.
  37. ↑ World Literature in Spanish: An Encyclopedia: An Encyclopedia. ABC-CLIO, 31 October 2011. ISBN 978-0-313-08083-8. с. 262. Посетен на 19 July 2013.
  38. ↑ History of Cuba Архив на оригинала от 2020-11-01 в Wayback Machine. written and compiled by J.A. Sierra

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Republic of Cuba (1902–1959) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Република_Куба_(1902_–_1959)&oldid=12154976“.