Благоразумие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Алегория на благоразумието. Тициан. Пояснителният надпис горе означава: "Изхождайки от миналото човек действа разумно в настоящето, за да не навреди на бъдещето"[1]

Благоразумие – качество на личността, групата, което ви позволява да изберете правилните средства и да действате съобразно c целта за достигане на собственото благо, щастието.

При Платон принадлежи към една от кардиналните добродетели[2][3], принадлежи към една от седемте добродетели.

Благоразумието, за разлика от мъдростта (научното знание и познание за същността на нещата с помощта на разума) има практическа насоченост към човешкото благо и за вземане на решения за неговото претворяване в живота. [2]

Изобразяване в изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Благоразумие се изобразява алегорично с женска фигура, които държи огледало и змия, като често се изобразява като двойка със Справедливостта, римската богиня на правосъдието.

Думата произлиза от старата френска дума „предпазливост“ от 14 век, която на свой ред произтича от латинската, която означава "прозорливост". Често се свързва с мъдрост, прозрение и знание. В този случай благоразумието е способността да се избира между добродетелни и порочни действия, не само в общ смисъл, но и по отношение на подходящи действия в даден момент и място. Въпреки че самата тя не извършва никакви действия и се занимава единствено със знанието, всички добродетели трябваше да бъдат регулирани от нея. Разграничаването на случаите, кога действията са смели, за разлика от безразсъдните или страхливите, е типичен пример на акт на благоразумие.

Благоразумие като млада жена, на надгробен монумент на Луи ХІІ, базилика Сен Дени

В съвременния английски думата става все повече синоним на предпазливост. В този смисъл предпазливостта посочва нежеланието да се поемат рискове, което остава добродетел по отношение на ненужните рискове, но когато неразумно се разпростре в прекалената предпазливост, може да се превърне в порок като обикновена страхливост. [4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Соколов М. Н. Мистерия соседства. К метаморфологии искусства Возрождения. — М.: Прогресс-Традиция, 1999.
  2. а б Благоразумие — статья из Новой философской энциклопедии
  3. Lawrence C. Becker, Charlotte B. Becker. Encyclopedia of Ethics. – Taylor & Francis, 2001.
  4. Аристотел – Никомахова етика, изд.1993 година