Благоразумие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алегория на благоразумието. Тициан. Пояснителният надпис горе означава: "Изхождайки от миналото човек действа разумно в настоящето, за да не навреди на бъдещето"[1]

Благоразумие - качество на личността, групата, което ви позволява да изберете правилните средства и да действате съобразно c целта за достигане на собственото благо, щастието.

При Платон принадлежи към една от кардиналните добродетели[2][3], принадлежи към една от седемте добродетели.

Благоразумието, за разлика от мъдростта (научното знание и познание за същността на нещата с помощта на разума) има практическа насоченост към човешкото благо и за вземане на решения за неговото претворяване в живота. [2]

Изобразяване в изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Благоразумие се изобразява алегорично с женска фигура, които държи огледало и змия, като често се изобразява като двойка със Справедливостта, римската богиня на правосъдието.

Думата произлиза от старата френска дума „предпазливост“ от 14-ти век , която на свой ред произтича от латинската, която означава "прозорливост". Често се свързва с мъдрост, прозрение и знание. В този случай благоразумието е способността да се избира между добродетелни и порочни действия, не само в общ смисъл, но и по отношение на подходящи действия в даден момент и място. Въпреки че самата тя не извършва никакви действия и се занимава единствено със знанието, всички добродетели трябваше да бъдат регулирани от нея. Разграничаването на случаите, кога действията са смели, за разлика от безразсъдните или страхливите, е типичен пример на акт на благоразумие.

Благоразумие като млада жена, на надгробен монумент на Луи ХІІ,базилика Сен Дени

В съвременния английски думата става все повече синоним на предпазливост. В този смисъл предпазливостта посочва нежеланието да се поемат рискове, което остава добродетел по отношение на ненужните рискове, но когато неразумно се разпростре в прекалената предпазливост, може да се превърне в порок като обикновена страхливост. [4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Соколов М. Н. Мистерия соседства. К метаморфологии искусства Возрождения. — М.: Прогресс-Традиция, 1999.
  2. а б Благоразумие — статья из Новой философской энциклопедии
  3. Lawrence C. Becker, Charlotte B. Becker. Encyclopedia of Ethics. — Taylor & Francis, 2001.
  4. Аристотел - Никомахова етика, изд.1993 година