Бластула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Бластула
Blastulation.png
Бластулация: 1 – морула, 2 – бластула.
Ден 4
Прекурсор Морула
Дава начало на Гаструла

Бластулата (от гръцки: βλαστός (бластос) – „пониквам“) е кухо сферично образувание от клетки, формирано по време на ранния етап от ембрионалното развитие при животните.[1] Бластулата се получава, когато зиготата претърпява процес на неколкократно бързо клетъчно делене, известен като дробене.[2] Блатулата се предшества от морула, а с развитието на ембриона се превръща в гаструла.[3]

Образуване на бластула[редактиране | редактиране на кода]

В началото на сегментацията на новообразуваната зигота ембрионалните клетки комуникират помежду си, освен механично и чрез цепковидни контакти (nexus или gap junctions). През тези междуклетъчни цепки преминават йони и малки молекули, а често се транспортират и сигнални вещества, за които се предполага, че по-късно координират поведението на клетките. В периферията на сегментиращия ембрион се формират силни и плътни връзки между бластомерите, които на практика изолират вътрешността на ембриона от външната среда. Около 16-клетъчния стадий цепковидните контакти се уголемяват и навлизат дълбоко навътре в анималната половина на ембриона (тази от която произлиза главата), като така постепенно образуват първична кухина наречена бластоцел. В резултат на механизъм, чрез който Na+ се изпомпват през клетъчната мембрана в междуклетъчното пространство от където попадат във вътрешността на зародиша, осмотичното налягане се променя и в бластоцела навлиза вода.[3]

Смята се, че функцията на бластоцела е да осигури пространство за придвижване на клетките при гаструлацията и да „държи на разстояние“ срещуположните клетъчни популации. Външните клетки на зародиша се подреждат в слой (подобно на епител) и на този етап ембриона се нарича бластула (при висшите бозайници стадият се означава като бластоцист).[3]

През първите 12 деления бластомерите се делят синхронно, като за седем часа образуват 4,096 (212) броя клетки. Но тъй като сегментацията е асиметрична (пълна и неравномерна), ниско разположените вегетативни клетки са по-едри и по-малко на брой. След приблизително дванадесетия цикъл клетъчното деление се забавя, става асинхронно и различните бластомери започват да се делят с различна скорост. По това време започва усилено да се транскрибира собственият геном на ембриона. Тази промяната се означава като „преходна бластула“ и се свързва с изчерпването на някои запасни продукти с майчин произход, които са използвани за свързване с новосинтезираната ДНК.

Клетките ограждащи бластоцела го „тапицират“ с извънклетъчен слой от гликопротеини. Бластулата обикновено не надминава по големина зиготата, тъй като с увеличаване броя на бластомерите размерите им намаляват.[3]

Разлики при бластулацията[редактиране | редактиране на кода]

При гръбначните животни бластулата се състои от един слой клетки – бластомери, известни като бластодерма, която заобикаля вътрешна централна кухина – бластоцел.[4][5]

При висшите бозайниците, бластулацията води до формирането на бластоцист, вместо на бластула.[3] Бластоцистът се състои от ембриобласт (вътрешна клетъчна маса ВКМ) – образуваща впоследствие частите на плода и трофобласт – участващ във формирането на извънембрионални тъкани, и изграждащ част от плацентата.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.britannica.com/EBchecked/topic/69108/blastula
  2. Forgács & Newman, 2005: p. 24
  3. а б в г д е Илия Ватев и др. – Биология – Учебник за медицинските университети – III издание – изд. Реко – 2009 г. София (стр.. 319) – ISBN 954-908-575-9
  4. Lombardi, Julian. Embryogenesis. // Comparative vertebrate reproduction. Springer, 1998. ISBN 978-0-7923-8336-9. с. 226.
  5. Forgács & Newman, 2005: p. 27