Блатен тъжник
| Блатен тъжник | ||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||
Maxim., 1879 | ||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
| Блатен тъжник в Общомедия | ||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Блатният тъжник, също брястолистно орехче, отвратниче (Filipendula ulmaria), е многогодишно растение, разпространено в Европа, Югозападна и Средна Азия.[2]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Коренището е хоризонтално разклонено. Стъблата са високи 1 – 2 метра, могат да са прости или разклонени, голи или влакнести. Листата – нечифтоперести, съцветията – многоцветни, гъсти, дълги от 5 до 25 сантиметра. Диаметърът на цветовете е 6 – 8 милиметра. Чашелистчетата са 5, дълги около 1 милиметър. Венчелистчетата са жълтеникавобели, 5 или 6, тичинките са два пъти по-дълги. Цъфти през юли – август.[2]
В България се среща в Стара планина, Рила, Пирин, Родопите, Средна гора и Витоша. Вирее на надморска височина от 400 до 2300 метра.[2]
Използва се заради своето диуретично и противоревматично действие. Помага при плеврит и подагра.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Filipendula ulmaria (Maxim., 1879). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б в г Блатен тъжник // Българската флора онлайн.
| ||||||||
