Богдан Кузманов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Богдан Кузманов
български ботаник
Роден
Богдан Антонов Кузманов
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област ботаника
Работил в Институт по ботаника при БАН
Биологически факултет на Софийския университет
Известен с Изследвания в областта на таксономията, биосистематиката и еволюцията на цветните растения.
Титла старши научен сътрудник I степен

Богдан Антонов Ку̀зманов е български ботаник, доктор на биологическите науки.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 април 1934 г. в София. През 1957 г. завършва биология в Софийския университет. През 1964 г. специализира в Полша, през 1966 г. – във Великобритания, а през 1974 г. – в САЩ. От 1958 г. в научен сътрудник, от 1991 г. е старши научен сътрудник I степен в института по ботаника при БАН. Ръководи секциите „Полезни растения“ и „Сравнителна анатомия, морфология и ембриология на растенията“. Преподава в Биологическия факултет на Софийския университет. През 1979 г. чете лекции в Берлин, 1985 и 1991 г. – в Солунския университет „Аристотел“, 1990 г. – Университета на Южна Австралия и Ботаническите градини в Аделаида. Умира на 22 декември 1991 г.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Извършва изследвания в областта на таксономията, биосистематиката и еволюцията на цветните растения. Въвежда за първи път в България направлението хемотаксономия в систематиката на растенията. Проучва цитотаксономично около една четвърт от всички изследвани видове от българската флора, очертава насоките на еволюция на някои критични родове висши растения и разработва семейства и родове растения в многотомната „Флора на Република България“.[1]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Цитотаксономично изследване на българските бобови растения“ (1978)
  • „Картиране и опазване на застрашените растения в българската флора“ (на английски език, 1981)
  • „Еволюционни тенденции в българските сложноцветни растения“ (1991)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 7. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104296. с. 2489.