Боеве за Созопол (1829)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Боевете за Созопол през руско-турската война от 1828-1829 година се водят за контрол над созополското пристанище.

През декември 1828 година при разузнавателен рейд в Бургаския залив руският контраадмирал Михаил Кумани оценява значението на Созопол като сигурно пристанище на юг от Балкана и в относителна близост до Босфора.[1] Два месеца по-късно Кумани е отново пред града начело на ескадра от 8 кораба (3 линейни, 2 крайцера и 3 канонерски лодки) с близо 1 200 войници на борда[2]. След отказа на турския комендант да се предаде, на 16 февруари руските кораби бомбардират града, а на брега е стоварен десант. Същата нощ по-голямата част от гарнизона дезертира, а остатъкът му се предава в плен на атакуващите ги руски моряци от десанта и въоръжено местно население.[1][3]

Паметна плоча на руските и българските освободители и защитници на Созопол в 1829 г.

Въпреки че основните сили на руската армия са все още разхвърляни между Влахия на север и Провадия на юг, османците се бавят повече от месец, преди да предприемат опит да си върнат Созопол. През това време силите под руско командване в града нарастват до 3 000 бойци, в това число и Созополската българска дружина от 1000 души на Стойко Маврудов от тракийски доброволци.[4] На 28 март турска войска от 4 000 пехотинци и 1 500 конници напада укреплението пред града, отбранявано от един руски батальон със силна артилерия на сушата и на корабите от ескадрата на Кумани. Битката е решена с масирана контраатака на руския резерв. Турската войска се пръсва, оставяйки 250 убити.[1]

След този бой Созопол се превръща в основна база на руските военноморски операции до края на войната. През април в пристанището се разполагат основните сили на Черноморския флот начело с адмирал Алексей Грейг. От Созопол той парализира турското снабдяване по море и съдейства на прекосилата Стара планина армия на Дибич при превземането на Месемврия и с доставка на провизии.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Смык, А. А. Черноморский флот в русско-турецкой войне 1828-1829 годов. Дриновський збiрник. Том V. 2012, стр. 332-333
  2. Краснознаменный Черноморский флот. Москва, Воениздат, 1987. Стр. 32-33
  3. Боевая летопись Русского флота. Под редакцией Н. В.Новикова. Воениздат. 1948. с. 204
  4. Стефан Дойнов, Странджа-Сакар в годините на Руско-Турската война от 1828—1829 г., сборник "Културно-историческо наследство на Странджа-Сакар", стр. 73-82, съставител Валерия Фол, София 1987
  5. Смык, стр. 334-335