Боеве при Ахалцих (1828 – 1829)
| Боеве при Ахалцих | |||
| Руско-турска война (1828-1829) | |||
 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | 1828 – 1829 г. | ||
| Място | Ахалцих, Руска империя (дн. Ахалцихе, Грузия) | ||
| Резултат | Победа за Русия | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
 | |||
| Боеве при Ахалцих в Общомедия | |||
Боевете при Ахалцих (съвременния Ахалцихе в Грузия) през Руско-турската война от 1828 – 1829 г. приключват с успех за руснаците и допринасят за разширението на Руската империя в Югозападен Кавказ.
Ход на военните действия[редактиране | редактиране на кода]
Първият бой се състои на 9 август 1828 г., когато руската войска (10 500 души с 40 оръдия) начело с генерал Иван Паскевич успява да изненада и прогони далеч по-многобройната турска армия на Кьосе Мехмед паша (35 000 души с 14 оръдия), стануваща край града. Точно седмица по-късно Паскевич щурмува и превзема Ахалцих, с което обезпечава руския контрол върху горното течение на река Кура и западните подстъпи на столицата на руските владения в Кавказ – Тифлис.
В началото на 1829 г., възползвайки се от оттеглянето на главните руски сили на зимни квартири, османското командване прави опит да си върне крепостта като на свой ред изненада руснаците с помощта на опълчение от местни лази и аджари. Гарнизонът начело с генерал Николай Муравьов обаче реагира своевременно, отбива нападението на 20 февруари и издържа последвалата 12-дневна обсада. В началото на март, с пристигането на руски подкрепления, турските войски се оттеглят.
Резултат[редактиране | редактиране на кода]
С Одринския мирен договор Ахалцих става част от Русия.[1][2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Шефов, Николай. Битвы России. Москва, 2006. Стр. 32 – 33
- ↑ Allen, William Edward David. Muratoff, Paul. Caucasian Battlefields: A History of the Wars on the Turco-Caucasian Border 1828 – 1921. Cambridge University Press, 2011. ISBN 978-1-108-01335-2. Стр. 28 – 29, 32 – 33