Направо към съдържанието

Боеве при Ахалцих (1828 – 1829)

Боеве при Ахалцих
Руско-турска война (1828-1829)
Информация
Период18281829 г.
МястоАхалцих, Руска империя (дн. Ахалцихе, Грузия)
РезултатПобеда за Русия
Страни в конфликта
Османска империя Руска империя
Командири и лидери
Кьосе Мехмед пашаИван Паскевич
Николай Муравьов
Сили
35 000 души, 14 оръдия10 500 души, 14 оръдия
Жертви и загуби
Карта
Боеве при Ахалцих в Общомедия

Боевете при Ахалцих (съвременния Ахалцихе в Грузия) през Руско-турската война от 1828 – 1829 г. приключват с успех за руснаците и допринасят за разширението на Руската империя в Югозападен Кавказ.

Ход на военните действия

[редактиране | редактиране на кода]

Първият бой се състои на 9 август 1828 г., когато руската войска (10 500 души с 40 оръдия) начело с генерал Иван Паскевич успява да изненада и прогони далеч по-многобройната турска армия на Кьосе Мехмед паша (35 000 души с 14 оръдия), стануваща край града. Точно седмица по-късно Паскевич щурмува и превзема Ахалцих, с което обезпечава руския контрол върху горното течение на река Кура и западните подстъпи на столицата на руските владения в Кавказ – Тифлис.

В началото на 1829 г., възползвайки се от оттеглянето на главните руски сили на зимни квартири, османското командване прави опит да си върне крепостта като на свой ред изненада руснаците с помощта на опълчение от местни лази и аджари. Гарнизонът начело с генерал Николай Муравьов обаче реагира своевременно, отбива нападението на 20 февруари и издържа последвалата 12-дневна обсада. В началото на март, с пристигането на руски подкрепления, турските войски се оттеглят.

С Одринския мирен договор Ахалцих става част от Русия.[1][2]

  1. Шефов, Николай. Битвы России. Москва, 2006. Стр. 32 – 33
  2. Allen, William Edward David. Muratoff, Paul. Caucasian Battlefields: A History of the Wars on the Turco-Caucasian Border 1828 – 1921. Cambridge University Press, 2011. ISBN 978-1-108-01335-2. Стр. 28 – 29, 32 – 33