Божи мост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Природна забележителност
„Божите мостове“
природна забележителност в България
Liliache-bojia-most-1.jpg
Божи мост
Информация
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.3154° с. ш. 23.5522° и. д.
Местоположение България България
Данни
Площ 15.0 хектара
Създаден 5 февруари 1964
Природна забележителност
„Божите мостове“
в Общомедия

Божи мост (известен и като Жабокрек) е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район на около 15 км северно от Враца.

До него може да се достигне по два маршрута, през селата Лиляче и Чирен, чиито землища мостът разделя.[1]

Висок е около 20 метра, широк — около 25 метра, а по главната си ос тунелът, образуван от Лиляшка бара, е с дължина около 100 метра. През сухите месеци на годината рекичката под моста пресъхва и остават няколко езерца, пълни с жаби. Оттам идва и другото име, под което е известен този скален феномен.

Мостът е обявен за природна забележителност на 5 февруари 1964 година. В близката до него местност Борованска могила се намират останките на крепост от римско време.[2]

Произход и геоложки състав[редактиране | редактиране на кода]

По време на студентска геоложка експедиция през 2008 г. обектът е оценен като геотоп с континентална значимост, съгласно изискванията за класифициране на обекти в Регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България, разработени от Министерството на околната среда и водите.

Божият мост представлява внушителен по размери и красота естествен феномен, който от геоложка гледна точка спада към Западния Предбалкан. Въпреки че името му е в единствено число, той всъщност се състои от два скални моста - останки от полуоткрита в днешно време на повърхността пещера. Скалният състав на Божия мост представлява карстови образования сред кредни варовици. Преди около 120 млн. г.  водите на днешна Лилячка река са били подземен поток. С течение на времето ерозията допринася за откриването на пещерата, като прояжда отвори в тавана. Образуват се много карстови форми, наподобяващи мостове. След по-късното разрушаване и на техните сводове от ерозията, откритата вече пещера се превръща в речна долина. Остават запазени част от свода и стените. Сегашният облик на природния феномен започва да се образува преди десетки хиляди години. Пластовете му, които потъват под лек наклон под повърността, са известни като „горни ургонски варовици“ и „горни орбитолинни пластове“. Пещерата спада към горните ургонски варовици, а сводът и стените на мостовете към горни орбитолинни пластове, тъй като са изградени от песъчливи органогенни варовици и по тях има вкаменелости от мезозойска морска фауна (орбитолини, миди, охлюви, морски таралежи, брахиоподи и амонити от ранна Креда).[3]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]