Божи мост

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Природна забележителност
„Божите мостове“
природна забележителност в България
Liliache-bojia-most-1.jpg
Божи мост
Информация
Местоположение Flag of Bulgaria.svg България
Данни
Площ 15.0 хектара
Създаден 5 февруари 1964
Природна забележителност
„Божите мостове“
в Общомедия

Божи мост (известен и като Жабокрек) е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район на около 15 км северно от Враца.

Висок е около 20 метра, широк – около 25 метра, а по главната си ос тунелът, образуван от Лиляшка бара, е с дължина около 100 метра. През сухите месеци на годината рекичката под моста пресъхва и остават няколко езерца, пълни с жаби. Оттам идва и другото име, под което е известен този скален феномен.

Мостът е обявен за природна забележителност на 5 февруари 1964 година. В близката до него местност Борованска могила се намират останките на крепост от римско време.[1]

Произход и геоложки състав[редактиране | редактиране на кода]

По време на студентска геоложка експедиция през 2008 г. обектът е оценен като геотоп с континентална значимост, съгласно изискванията за класифициране на обекти в Регистъра и кадастъра на геоложките феномени в България, разработени от Министерството на околната среда и водите.

Божият мост представлява внушителен по размери и красота естествен феномен, който от геоложка гледна точка спада към Западния Предбалкан. Въпреки че името му е в единствено число, той всъщност се състои от два скални моста – останки от полуоткрита в днешно време на повърхността пещера. Скалният състав на Божия мост представлява карстови образования сред кредни варовици. Преди около 120 млн. г. водите на днешна Лилячка река са били подземен поток. С течение на времето ерозията допринася за откриването на пещерата, като прояжда отвори в тавана. Образуват се много карстови форми, наподобяващи мостове. След по-късното разрушаване и на техните сводове от ерозията, откритата вече пещера се превръща в речна долина. Остават запазени част от свода и стените. Сегашният облик на природния феномен започва да се образува преди десетки хиляди години. Пластовете му, които потъват под лек наклон под повърността, са известни като „горни ургонски варовици“ и „горни орбитолинни пластове“. Пещерата спада към горните ургонски варовици, а сводът и стените на мостовете към горни орбитолинни пластове, тъй като са изградени от песъчливи органогенни варовици и по тях има вкаменелости от мезозойска морска фауна (орбитолини, миди, охлюви, морски таралежи, брахиоподи и амонити от ранна Креда).[2]

Ориентация[редактиране | редактиране на кода]

До него може да се достигне по два маршрута, през селата Лиляче и Чирен, чиито землища мостът разделя.[3]

От Враца се хваща пътя за Борован (за Чирен няма табела). От табелата на Враца до разклона за Чирен са 5 км. След като тръгнете по пътя за Чирен засичате нови 5,7 км, след които се свива вляво. Скоро пътят от асфалтов става бетонен, карайки по него се свива вдясно на първия разклон. Няколкостотин метра след разклона пътят става коларски, но е проходимо и с кола се стига до поляна, на която има реставрирана стара римска крепост.

От тук тръгвате пеша към най-отдалечената от вас кула, покрай която минава пътеката за Божи мост. По тази пътека след 2-3 мин. сте при Божия мост, а след още една минута по вече стръмната пътека се озовавате в прохладния въздух под Божи мост. Тук има изградени пейки и огнище.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]