Направо към съдържанието

Бока Д'оро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обикновен сребрист горбил
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Актиноптери (Actinopteri)
(без ранг):Твърдоперки (Acanthopterygii)
серия:Eupercaria
разред:Бодлоперки (Perciformes)
семейство:Минокопови (Sciaenidae)
род:Argyrosomus
вид:Обикновен сребрист горбил (A. regius)
Научно наименование
Asso, 1801
Обикновен сребрист горбил в Общомедия
[ редактиране ]

Бока Д'оро е риба на семейството Минокопови. По форма е подобен на европейския лаврак, с перлено-сребристо оцветяване и жълто оцветена уста. Дължината може да варира от 40 – 50 см до 2 m дълъг, с тегло до 55 килограма.

Бока Д'оро (Argyrosomus regius) За първи път официално е описан като Perca regia от испанския дипломат, натуралист, адвокат и историк Игнасио Йордан Клаудио де Асо и дел Рио с типовото местоположение, дадено като Ла Рошел в Шарант Маритим на брега на Бискайския бряг на Франция. Конкретното име regius означава „кралски“, това не е обяснено от Asso, но може да е латинизация на каталунското име за този вид, reix . [2]

Argyrosomus regius има сравнително голяма глава с доста малки очи, голямата уста е в крайно положение и има удължено тяло. Страничната линия се вижда лесно и се простира чак до опашната перка . Задната гръбна перка е много по-дълга от първата, която има девет лъча. Първият лъч на аналната перка е къс и бодлив, докато вторият е много тънък. Плувният мехур съдържа няколко разклонени придатъка, които вибрират, за да издават мъркане, което може да се чуе на разстояние до 30 метра и това мъркане се произвежда от мъжете по време на размножителния сезон. Цвят на тялото перлено-сребрист, с бронзови черти на гърба. Основите на перките са червеникавокафяви, а устната кухина жълто-златиста или сьомгово-розова. Скалите са големи и всяка четвърта скала е поставена под различен ъгъл от останалите. Може да нарасне до 2 м дължина и 50 кг в тегло. [3][4]

Argyrosomus regius е дънна, океаномормна риба, която се среща в крайбрежните води и на континенталния шелф, може да се появи близо до дъното, както и в повърхностните и средните води. Възрастните ловят сив кефал и глупак като сардини [4] които активно се преследват в открити води. Възрастните се събират в крайбрежните води, за да хвърлят хайвера си през пролетта и лятото. Непълнолетните и по-възрастните предпочитат устията и крайбрежните лагуни, а здравето на набирането на възрастно население вероятно се определя от наличието на тези местообитания. Тези риби са мигриращи, на всяка възраст, мигриращи по брега или между морски и крайбрежни води в отговор на температурните промени. A. regius се храни с риби и плуващи ракообразни и се среща най-вече върху пясък, близо до скалите, на максимум 1 – 200 m, но често се среща на 15 – 100 m. Трите основни места за хвърляне на хайвера в Северния Атлантик и Средиземно море са делтата на Нил, заливът Левриер и устието на Жиронда и с голям брой възрастни се събират на тези места между май и юли. [5] Големи училища от A. regius се срещат около разбити кораби, които умишлено са потопени, за да създадат ново местообитание за редица търговски уловени видове риби. По-голямата част от растежа им се случва през летните месеци и храненето се намалява значително, когато температурата на водата падне под 13 – 15 ° С. [3]

Новоизлюпените непълнолетни напускат лиманите, където прекарват първите няколко месеца в края на лятото и се преместват в крайбрежни води с дълбочина между 20 и 40 м, където прекарват зимните месеци. През следващата пролет те се връщат в своите естуарни места за хранене от средата на май. Температурата на водата е най-важният фактор, който определя трофичната миграция и възпроизводството на оскъдни. Възрастна женска A. regius с дължина 1,2 м произвежда около 800 000 яйца и хвърля хайвера, когато температурата на водата е 17 – 22 ° С. Младите ядат малки дънни риби и ракообразни, преминавайки към пелагични риби и главоноги, след като пораснат до 30 – 40 см дължина.[3]

Argyrosomus regius се лови с търговска цел с тралове, дълги опашки и ръчни въжета. Видът също е обект на спортен риболов. Екземпляри от 1.8 m дължина и над 50 кг в тегло, които бяха разтоварени в Португалия през 2002 г., достигнаха над 200 евро. Основният оскъден риболов в момента е в Мавритания, Мароко и Египет и те представляват над 80% от годишния световен улов от около 10 000 тона. Европейският риболов е сравнително малък и се намира на атлантическите брегове на Испания, Португалия и Франция с годишен улов от 800 t във Франция, 400 t в Португалия и 150 t в Испания.[6]

Отглеждането на Argyrosomus regius все още е доста експериментално и включва интензивно производство в наземни резервоари и морски клетки. Има малко съоръжения, установени главно в южна Франция, където те са в Камарг, Кан и Корсика, в Уелва, Испания, и в Ла Специя и Лагуна ди Орбетело в Италия. [3] В големи количества се произвежда и в Турция. 

  1. Argyrosomus regius (Asso, 1801). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Series Eupercaria (Incertae sedis): Families Callanthidae, Centrogenyidae, Dinolestidse, Dinopercidae, Emmelichthyidae, Malacanthidae, Monodactylidae, Moronidae, Parascorpididae, Sciaenidae and Sillaginidae // The ETYFish Project Fish Name Etymology Database. Christopher Scharpf and Kenneth J. Lazara. Архивиран от оригинала на 2022-02-17. Посетен на 17 August 2021.
  3. а б в г Cultured Aquatic Species Information Programme Argyrosomus regius (Asso, 1801) // Food and Agriculture Organization of the United Nations. Посетен на 26 December 2016.
  4. а б Argyrosomus regius // British Marine Life Study Society. Посетен на 26 December 2016.
  5. Pollard, D.A. & Bizsel, K. (2020). Argyrosomus regius. IUCN Red List of Threatened Species. 2020: e.T198706A130099146. doi:10.2305/IUCN.UK.2020 – 2.RLTS.T198706A130099146.en. Retrieved 17 August 2021.
  6. Prista, Nuno Miguel Guerra Geoffroy. Argyrosomus regius (Asso, 1801) fishery and ecology in Portuguese waters, with reference to its relationships to other European and African populations // Universidad de Lisboa, 2013. Посетен на 26 December 2016.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Argyrosomus regius в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​