Percomorpha са най-разнообразната група същински костни риби днес. Телеостите и по-специално перкоморфите процъфтяват през неозойскатаера. Фосилни доказателства показват, че е имало голямо увеличение на размера и изобилието на телеостите непосредствено след масовото измиране на границата между креда и терциер, преди ок. 66 милиона години.[7] Най-старите известни фосили на перкоморфи са от ранните тетраодонтиформиProtriacanthus и <i>Cretatriacanthidae</i> от сантонския до кампанския период, открити в Италия и Словения.[8] По-голямо разнообразие от ранни перкоморфи е известно от кампанския период и са открити в района на Нардо, Италия; те също показват известно ниво на диверсификация в съвременните разреди, като са известни представители на разредите Иглообразни (Syngnathiformes) и Бодливи риби (Tetraodontiformes).[9] Вероятно най-старият перкоморф е Plectocretacicus, открит в Ливан; някои морфологични анализи обаче показват, че той има прилики с неперкоморфни групи.[8][10]
Еволюция на лъчеперките, Actinopterygii, от Девон до днес като диаграма на вретено. Ширината на вретената е пропорционална на броя на семействата като груба оценка на разнообразието. Диаграмата се основава на Benton, MJ (2005) Vertebrate Palaeontology, Blackwell, 3-то издание, Фигура 7.13 на страница 185.
Двете кладограми по-долу са базирани на Betancur-R et al., 2017.[5] Перкоморфите са классъщински костни риби. Първата кладограма показва взаимовръзките на перкоморфите с други живи групи телеости.
↑Thomas J. Near. Resolution of ray-finned fish phylogeny and timing of diversification//PNAS109(34). 2012.DOI:10.1073/pnas.1206625109.с. 13698 – 13703.
↑Laurin, M.и др. A reevaluation of early amniote phylogeny//Zoological Journal of the Linnean Society113(2). 1995.DOI:10.1111/j.1096-3642.1995.tb00932.x.с. 165 – 223.
12Betancur-R, Ricardoи др. Phylogenetic classification of bony fishes//BMC Evolutionary Biology17(1). 6 July 2017.DOI:10.1186/s12862-017-0958-3.с. 162.
↑Sibert, E. C.и др. New Age of Fishes initiated by the Cretaceous−Paleogene mass extinction//PNAS112(28). 29 юни 2015.DOI:10.1073/pnas.1504985112.с. 8537 – 8542.