Направо към съдържанието

Болест на Крон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Болест на Крон
Трите места в червата, най-често атакувани от болестта на Крон: илеум, тънко черво и дебело черво
Класификация и външни ресурси
МКБ-11DD70
OMIM266600
База данни
DiseasesDB
3178
База данни
eMedicine
med/477
Мед. рубрики MeSHD003424

бележки
Болест на Крон в Общомедия

Болестта на Крон е възпалително заболяване на червата. Тя е рядко, тежко и хронично заболяване. Най-често засяга тънкото и дебелото черво и се характеризира със сегментно възпаление, при което редуват засегнати и здрави участъци. Възпалителният процес е резултат от автоимунна реакция, при която организмът образува антитела срещу собствените тъкани на червата. Описана за пръв път през 1931 г. почти едновременно в САЩ и в Германия.

Болестта е открита от д-р Бърил Крон, който описва заболяването през 1932 г. заедно с колегите си Леон Гинзбург и Гордън Опенхаймер. Болестта на Крон се числи към група заболявания, познати като хронични възпалителни чревни заболявания. Засяга храносмилателния тракт.[1]

Причини и рискови фактори

[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че в развитието ѝ участват имунни нарушения, генетична предразположеност, инфекции и фактори на околната среда. Като възможен причинител се обсъждат и латентни вирусни инфекции. Хранителните фактори също могат да имат значение, тъй като антигени от определени храни могат да предизвикат възпалителен отговор в чревната лигавица.

Признаци и симптоми

[редактиране | редактиране на кода]

Сред рисковите фактори са тютюнопушенето, употребата на нестероидни противовъзпалителни средства и хормонални контрацептиви. Наследствеността увеличава риска от развитие на заболяването.

Клиничните прояви са свързани с хроничното възпаление и включват коремна болка, често с коликообразен характер, диария и загуба на телесно тегло. Диарията е типична за активната фаза на заболяването и понякога е придружена от кръв в изпражненията. Обострянията могат да продължат седмици и често са съпроводени с повишена температура. Периодите на активност се редуват с ремисии, които могат да траят от седмици до години.

Началната изява на болестта понякога наподобява остър апендицит. Освен храносмилателния тракт, могат да бъдат засегнати кожа, очи и стави. Пациентите имат повишен риск от образуване на жлъчни и бъбречни камъни.[2]

Тя няма окончателно излекуване и след като бъде диагностицирана, изисква лечение и поддържаща диета през целия живот. [3]

Заболяването се различава от улцерозния колит, който също е чревно заболяване. Симптомите са сходни, но частите от храносмилателния тракт, които могат да бъдат засегнати, са различни.[1]

  1. 1 2 Българска асоциация болест на Крон и улцерозен колит, архив на оригинала от 6 април 2017, https://web.archive.org/web/20170406124754/http://www.babkuk.org/ibd.html, посетен на 22 април 2017
  2. Болест на Крон // Светът на здравето. Посетен на 18 януари 2026.
  3. По-добро качество на живот при болест на Крон // Ladyzone.bg. 19 ноември 2015. Посетен на 18 януари 2026.