Направо към съдържанието

Борба (1885)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Борба (български вестник))
Вижте пояснителната страница за други значения на Борба.

Брой 4 от 18 юни 1885 г.

„Борба“ е български вестник, неофициален орган на БТЦРК.

Това е първият вестник, самостоятелно издаван и редактиран от Захари Стоянов. Излиза веднъж седмично, в общо 15 броя, от 28 май до 4 септември 1885 в Пловдив, по това време главен град на Източна Румелия.[1] Разпространява се от членовете на местните революционни комитети.[2]

Чрез „Борба“ Стоянов пропагандира идеята за Съединение на Източна Румелия с Княжество България.[1] Декларира, че ще се бори за „истинска свобода и независимост на тая страна, която се нарича България, която е разделена на три части, като употребяваме подходящи оръжия, где каквито е нужно“.

Първоначално вестникът се застъпва за въоръжено въстание и в Македония, останала съгласно Берлинския договор под пряката власт на турския султан, но по-късно насочва вниманието си изцяло върху положението Източна Румелия.[2] В статиите си Захари Стоянов е критичен и към двете партии в областта (Народната и Либералната) заради корупцията и спекулациите със съединистката идея. Поддържа Петко Каравелов (по това време министър-председател на Княжество България) и е благосклонен към княз Александър Батенберг.[2]

Благодарение на публицистичния талант на Стоянов, „Борба“ въздейства силно върху общественото мнение срещу съществуването на Източна Румелия като турска провинция и срещу авторитета на поставения от султана за неин управител Гаврил Кръстевич.[3]

На страниците му Стоянов помества също статии за стопанския живот, литературата и просветата, рецензии, фейлетони и пътеписи.[1]

  1. а б в Енциклопедия „България“. Том 1, с. 346. Издателство на Българската академия на науките. София, 1978
  2. а б в Стателова, Елена. Източна Румелия (1879 – 1885). Икономика, политика, култура. София, Издателство на Отечествения фронт, 1983. с. 292-293
  3. Радев, Симеон. Строителите на съвременна България. Том 1. София, Български писател, 1990. с. 475-476