Борис Баров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борис Баров
български лекар
Роден
10 януари 1932 г. (92 г.)

Учил вМедицинска академия
НаградиПочетни граждани на Кюстендил

Борис Георгиев Баров е български лекар, кандидат на медицинските науки.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Борис Баров е роден на 10 януари 1932 г. в с. Шипочано, община Кюстендил. Средното си образование получава в град Перник, а през 1956 г. завършва с отличие Медицинска академия – гр.София. Специализира вътрешни болести и организация на здравеопазването.

Заместник главен лекар на Окръжна болница – Кюстендил по поликлиничната част (1963 – 65), директор на Районно санитарно-курортно управление (1965 – 75) и главен лекар на Окръжен санаторно-курортен комплекс от 1975 г.

Д-р Борис Баров е бил щатен сътрудник /доносник/ на Държавна сигурност под псевдонима Бобеков от 1982 до 1989 г., разкрит с решение № 2 – 282/ 8 януари 2014 г. на Комисията по досиетата.[2]

Притежава званията: „Научен сътрудник първа степен" и „Кандидат на медицинските науки"1977). Назначен е по съвместителство в Научния институт по социална хигиена и организация на здравеопазването в секция „Научна организация на труда и управлението".

Д-р Баров разработва научни теми, които събира и публикува в три тома, съхраняващи се в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий". Има публикации в списания, извършва лекторска и консултантска дейност в България и в чужбина. Неговите разработки са основно в областта на физикалното лечение на дегенеративните увреждания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, храненето. Автор е на книгата „Курортът Кюстендил“ (1980).

Д-р Баров е дългогодишен член на Републиканското научно дружество по курортология, физиотерапия и рехабилитация. Удостоен е със званието „Почетен член на дружеството".

Като общественик д-р Баров е общински и окръжен съветник в Кюстендил над 10 години.

За цялостната му дейност е удостоен със значката „Отличник на Министерството на народното здраве", званието „Отличник в борбата за трезвеност и против тютюнопушенето" и е носител на „Народен орден на труда" /златен и сребърен/.

Удостоен със званието Почетен гражданин на Кюстендил на 29 декември 2016 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 45.
  2. www.comdos.bg

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]