Борис Чолпанов
| Борис Чолпанов | |
| български генералщабен офицер и военен историк | |
| Роден |
1 декември 1918 г.
|
|---|---|
| Починал | 2002 г.
|
| Учил във | Военна академия „Георги Раковски“ |
| Награди | Св. св. равноапостоли Кирил и Методий Военен орден „За храброст“ 13 века България |
Борис Стоев Чолпанов е български генералщабен офицер, военен историк, писател, публицист, журналист и редактор на историческа литература. Публикува в списание „Български воин“.[1] Член е на авторския колектив ма многотомната История на България и консултант на игрални („Героите на Шипка“) (1956) и документални филми.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родът му произхожда от Копривщица от родовете Каравелови и Каблешкови. След завършването на полукласическа гимназия следва във Военната академия „Георги Раковски“, където завършва с отличие. След това постъпва под знамената на Българската армия и участва в Отечествената вийна 1944 – 1945 г., като командир на танкова рота. Служба служи в Школата за запасни офицери, а е и командир и преподавател в Оперативното командване на Генералния щаб на Българската народна армия. По-късно работи като главен уредник във Военноисторическия музей и Националния исторически музей, като редактор в Издателството на Отечествения фронт и Военното издателство. Излиза в редовете на офицерите от запаса с чин полковник.[2]
Награди[редактиране | редактиране на кода]
За разнообразната си военна дейност и многобройните му публикации на родолюбиви теми е награден с:[2]
- Орден Св, св Кирил и Методий;
- „Златно перо“ и почетен знак на Съюза на българските журналисти;
- Почетен знак на Съюза на учените в България;
- Златна значка на Министерството на отбранаата.
- Орден „За храброст“;[1]
- Орден „Червено знаме“;[1]
- Орден „1300 години България“[1]
Издадени трудове[редактиране | редактиране на кода]
- Чолпанов, Борис. Александър Македонски. София, Държавно военно издателство, 1964. с. 166.
- Чолпанов, Борис. Тревога – танкове!. София, Държавно военно издателство, 1965. с. 174.
- Чолпанов, Борис. Дравската епопея. София, Отечествен фронт, 1965. с. 74.
- Чолпанов, Борис. Походът през Балкана. София, Отечествен фронт, 1967. с. 73.
- Чолпанов, Борис, Васил Гюзелев, Симеон Митев. Бележити българи: 1396-1878. София, Държавно военно издателство, 1968. с. 631.
- Чолпанов, Борис. Суворов. София, Държавно военно издателство, 1968. с. 140.
- Чолпанов, Борис. И стоманата гореше. София, Държавно военно издателство, 1968. с. 294.
- Чолпанов, Борис. Мечът на свободата. София, Български художник, 1969. с. 60.
- Чолпанов, Борис. Безсмъртна епопея. София, Държавно военно издателство, 1969. с. 80.
- Чолпанов, Борис. И ний сме дали нещо на света. София, Отечествен фронт, 1972. с. 281.
- Чолпанов, Борис. Векове от слава. Том 1 – 2. София, Държавно военно издателство, 1976. с. 804.
- Чолпанов, Борис. България през вековете. България днес. В слово, документи, снимки. София, Държавно военно издателство, 1981. с. 470.
- Чолпанов, Борис. Славата на България. София, Държавно военно издателство, 1985. с. 366.
- Чолпанов, Борис. Каменните щитове. София, Държавно военно издателство, 1989. с. 295.
- Ангелов, Димитър, Борис, Чолпанов. Българска военна история. От втората четвърт на X до втората половина на XV в. София, БАН, 1989. с. 314.
- Чолпанов, Борис. Земя на световен кръстопът. София, БАН, 1993. с. 165.
- Чолпанов, Борис. По бойните полета на войната срещу хитлеристка Германия 1944 – 1945. София, МНО, 1995. с. 105.
- Чолпанов, Борис. Звездни мигове в българското минало. Българският принос в световната цивилизация през Античността и Средновековието. София, АИ „Проф. Марин Дринов“, Тангра ТанНакРа, 2000. с. 332.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Борис Чолпанов // literaturensviat.com. Посетен на 7 юли 2023.
- ↑ а б в Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Борис Чолпанов. София, Студио 18, 2017. ISBN 978-619-7249-17-0. с. 229 – 231.