Буржска катедрала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
катедрала „Свети Стефан от Бурж“
Cathédrale Saint-Étienne de Bourges
Bourges - Cathédrale - Architecture -4.jpg
France relief location map.jpg
47.0822° с. ш. 2.3992° и. д.
катедрала „Свети Стефан от Бурж“
Местоположение в Франция
Вид на храма катедрала
Страна Flag of France.svg Франция
Населено място Бурж
Тип на сградата катедрала
Архитектурен стил готика
Време на изграждане 1192 – 1390
Съвременен статут действаща
катедрала „Свети Стефан от Бурж“ в Общомедия

Буржска катедрала или катедрала „Свети Стефан от Бурж“(на френски: Cathédrale Saint-Étienne de Bourges) – готическа катедрала Св. Стефан във френския град Бурж. Началото на строителството датира от края на XII век, а освещаването на катедралата се е състояло на 13 май 1324 година.

Строежът на катедралата в сегашния ѝ вид е свързан с избухналите пожари в началото на 12 век и с промяната на архитектурните стилове. През 1195 г. архиепископ Анри дьо Сюли подема инициатива опожареният християнски храм да бъде възстановен. Властващият през този период архитектурен стил е готика, което личи от всеки елемент на днешната катедрала. Макар и изградена с изключително проста конструкция, катедралата Сен Етиен се превръща в истински готически шедьовър.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

План

Храмът има рядък за подобни съоръжения план: трансептът, придаващ на християнските църкви традиционна кръстообразна форма, в Буржската катедрала отсъства. Ширината на главния неф на катедралата е 15 метра, дължината е равна на 122 метра, височината е 37 метра, височината на аркадата е 20 метра.

Тимпан със Страшния съд[редактиране | редактиране на кода]

централен тимпан – със Страшния съд

Готиката предписва изобразяването на темата в два регистъра: Възкресението, залог за надежда, което освен това дава шанс на готическите майстори да опитат възможностите си при изобразяване на голи тела; над него страшния съд, извършван от свети Михаил, чиито везни ще изпратят праведните (от добрата част на везните) в рая, а грешните (от другата страна), където ги дебне хилещата се кохорта от демони. Ангелската милост надделява в това произведение на смирената готика от края на ХIII век (ок.1280 г.)[1]

Други факти[редактиране | редактиране на кода]

Скулптурите на северния и южния портали са изпълнени за по-ранната романска катедрала и датират примерно около 1160 година, дървените врати на порталите са изпълнени в края на XV век.

Витражите са от първата четвърт на XIII век. От 25 витража са се съхранили 22, а особено интересни са витражите на деамбулатория в източната част на храма.

Криптата е построена около 1200 година и повтаря формата на разположения над нея деамбулаторий. Криптата е забележителна със своите сводове и съдържат надгробна статуя/гисант/ на херцог Жан дьо Бери, а в апсидата са съхранени също статуи на херцога и неговата съпруга. Разположеният в нефа на катедралата астрономически часовник съществува вече 500 години и е за първи път споменат през 1422 година.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Изгледи[редактиране | редактиране на кода]

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Жак льо Гоф. Цивилизацията на средновековния запад.стр.224 изд.1997 година, изд.група „Агата-А“