Бурхард I фон Мансфелд
| Бурхард I фон Мансфелд Burchard I von Mansfeld | |
| граф на Мансфелд | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 13 декември 1229 г.
|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Деца | София фон Мансфелд Гертруд фон Мансфелд |
Бурхард I фон Мансфелд (на немски: Burchard I (II) von Mansfeld; † 13 декември 1229) е граф на Мансфелд (1200), господар на замък Шкопау (1215), фогт на Гербщет (1225, в Саксония-Анхалт), основава манастир Хелфта (1229, днес в Айзлебен), споменат в документ от 1185 г. Той е последният мъж от Мансфелдите.
Произход и наследство[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на граф Хойер IV фон Мансфелд († сл. 2 юли 1183) и съпругата му Бия фон Арнсберг. Внук е на граф Хойер III фон Мансфелд († сл. 3 август 1157) и Кунигунда фон Аменслебен († сл. 1153). Потомък е на Хойер I фон Мансфелд († 1115).
Бурхард I фон Мансфелд умира на 13 декември 1229 г. и е погребан в църквата „Св. Андеас“ в Айзлебен.[1] Чрез дъщеря му наследничка, София фон Мансфелд († сл. 1233), омъжена за Бурхард II/VI фон Кверрфурт († 1254/1258), графските собствености отиват на господарите на Кверфурт. От 1246 г. тази линия се нарича само граф фон Мансфелд.[2]
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Бурхард I фон Мансфелд се жени ок. 1189 г. за Елизабет фон Шварцбург († сл. 1233), дъщеря на граф Хайнрих I фон Шварцбург († 26 юли 1184) и съпругата му графиня и ландграфиня фон Винценбург (* 1149; † пр. 1204), дъщеря на граф Херман II фон Винценбург и втората му съпруга Луитгард фон Щаде. Те имат две дъщери:[3]
- София фон Мансфелд († сл. 1233), наследничка на Мансфелд, омъжена през 1217 г. за бургграф Бурхард фон Кверфурт II/VI († между 1254 и 1258), граф на Мансфелд и на Шраплау, син на Гебхард IV фон Кверфурт († 1216), бургграф на Магдебург, и съпругата му графиня Луитгард фон Насау († 1222).
- Гертруд фон Мансфелд († сл. 1230), омъжена 1229 г. за граф Херман I фон Мансфелд, бургграф на Нойенбург-Фрайбург († между 29 март 1269 и 18 юли 1271), внук на Херман Щеркер фон Волсбах († ок. 1171) и син на граф Майнхер I фон Вербен († 1217/1218), бургграф на Майсен, и Ирментруд († сл. 1218)
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Renate Seidel: Die Grafen von Mansfeld. Geschichte und Geschichten eines deutschen Adelsgeschlechts. Fouqué Literaturverlag, Engelsbach 1998, ISBN 3-8267-4230-3, S. 91
- Hermann Größler: Mansfeld, Grafen von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 20, Duncker & Humblot, Leipzig 1884, S. 212 – 215.
- Reinhard R. Heinisch: Mansfeld, Grafen und Fürsten von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 16, Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-00197-4, S. 78
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XIX, Tafel 94A., Tafel 113.
- Europäische Stammtafeln, Band III, Frank Baron Freytag von Loringhoven, 1976, Isenburg, W. K. Prinz von. Page 38
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Burchard I /II von Mansfeld, fmg.ac
- ↑ Bernd Feicke: Art. Burchard I. v. Mansfeld, in: T. Bautz: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon, Bd. 33, Nordhausen 2012, Sp. 191 – 195.
- ↑ Burchard I, Graf von Mansfeld, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Burchard Graf von Mansfeld, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
- Mansfeld family, genealogy.euweb.cz
- Die Grafen von Mansfeld und ihre Herrschaft, harz-saale.de
- Mansfeld – Eine kurze Geschichte von Burg, Festung, Schlosskirche und neogotischem Schloss
- Mansfeld – Aufstieg, Fall und Schleifung der größten Festung in Mitteldeutschland