Български националноосвободителен комитет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Български националноосвободителен комитет
Информация
Тип политическа организация
Основана 1946 г.
Закрита 1947 г.
Седалище Flag of France.svg Париж, Франция
Ръководител Г. М. Димитров

Българският националноосвободителен комитет е българска организация в Париж, просъществувала за кратко от пролетта на 1946 до началото на 1947 година, един от първите опити за обединение на политическите емигранти след налагането на тоталитарния комунистически режим в страната. Комитетът е председателстван от Г. М. Димитров с подпредседател Димитър Мацанкиев, и двамата от Българския земеделски народен съюз, но в него участват и монархисти, като Стефан Груев и Дянко Сотиров. Поради политически разногласия между членовете си той прекратява работата си малко след своето основаване.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 220.