Направо към съдържанието

Ванчо Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ванчо Георгиев
Ванчо Ѓорѓиев
северномакедонски историк
Роден
19 април 1964 г. (62 г.)

Учил вСкопски университет
Работил вСкопски университет

Ванчо Георгиев (на македонска литературна норма: Ванчо Ѓорѓиев) е историк от Северна Македония, краен македонист, професор от Скопския университет.

Ванчо Георгиев е роден на 19 април 1964 година в струмишкото село Ново Конярево, СФРЮ, днес в Северна Македония. Завършва гимназия в Радовиш, а през 1989 година се дипломира в Института по история към Философския факултет на Скопския университет. През 1992 година е назначен за асистент в Института за национална история, през 1995 година завършва магистратура, а през 2002 година защитава докторска дисертация и е назначен за доцент във Философския факултет в Скопие. През 2007 година става гостуващ професор, а в 2012 е избран за редовен професор. Научната му дейност е свързана с революционното движение в Македония от краят на XIX и началото на XX век[1], автор е на редица научни трудове по темата.

Критики и противоречия

[редактиране | редактиране на кода]

Член е на Съвместната мултидисциплинарна комисия между България и Северна Македония от създаването ѝ през 2018 година. На 22 октомври 2021 година подава оставка поради факта, че не приема идеята, че Самуил е бил български цар.[2] На 10 септември 2024 година е назначен от правителството на Християн Мицкоски за председател на Комисията на мястото на проф. Драги Георгиев, който е освободен, поради решението на Комисията под негово ръководство да приеме тезата, че Самуил е бил цар на България.

Показателен за македонистките възгледи на Георгиев е случаят с първия устав на ВМОРО. През 1997 г. Георгиев потвърждава както автентичността, така и датировката му от 1894 година.[3] През 2013 година той публикува устава и правилника на Българските македоно-одрински революционни комитети (БМОРК), преведени на македонската езикова норма.[4] През 2021 г. той отхвърли всичко това, твърдейки че няма открит нито един автентичен документ, който да съдържа името на БМОРК.[5]

Във връзка с условието на ЕС българите в Северна Македония да бъдат вписани в нейната конституция за да продължи европейската интеграция на страната, Георгиев заема отрицателна позиция. Той твърди, че Гоце Делчев е премахнал българите от първия устав на ВМОРО, като ги е заменил със (северно)македонци и поради това българите и днес нямат място в конституцията на Северна Македония.[6] Георгиев твърди също, че Гоце Делчев никога не се е идентифицирал като българин.[7]

Той отхвърля и тезата за наличието на „обща история“ между българи и македонци, залегнала в Договора за добросъседство между двете държави. Георгиев отрича наличието на обща история, както през части от Средновековието, така и в периода от средата на 19 век до края на Втората световна война, въпреки че историята на двата днешни народа тогава е силно преплетена.[8]

  • Петар Поп Арсов. Прилог кон проучувањето на македонското национално ослободително движење, Матица Македонска, Скопје, 1997
  • Слобода или Смрт, Македонското револуционерно националноослободително движење во Солунскиот вилает 1893 – 1903, Табернакул – Филозофски факултет, Скопје, 2003
  • Стамболовштината во Македонија и нејзините претставници (превод, редакција, коментар и предговор д-р Ванчо Ѓорѓиев), Табернакул, Скопје, 2006
  • Подземната Република, Дамјан Груев и македонското револуционерно движење, Тримакс – Филозофски факултет – Скопје, 2010
  • ВМРО 1893-1903. Поглед низ документи, Матица Македонска – Скопје, 2013
  • Апостол Петков – Кралот на Блатото, Државен Архив на Република Македонија-Македоника Литера – Скопје, 2013
  • Анастас Лозанчев, Филозофски факултет – Скопје, 2014
  • Трајко Китанчев, Филозофски факултет – Скопје, 2015
  • Андон Јанев – Ќосето, Филозофски факултет – Скопје, 2016
  • ВМРО 1904-1908, Поглед низ документи, Тримакс – Филозофски факултет – Скопје, 2020
  1. ↑ д-р Ванчо Ѓорѓиев, Филозофски Факултет Скопје
  2. ↑ Македонски историк подаде оставка от Съвместната комисия с България заради „политически натиск“ // bTV, 22 октомври 2021 г. Посетен на 20 февруари 2022 г.
  3. ↑ Ванчо Ѓорѓиев, Петар Поп Арсов. Прилог кон проучувањето на македонското националноослободително движење, Скопје, 1997, стр. 60-61.
  4. ↑ Ванчо Ѓорѓиев, ВМРО 1893-1903, Поглед низ документи, Матица Македонска, Скопје, 2013, стр. 56-67.
  5. ↑ Ѓорѓиев, В. (2021). Постулатите на македонското револуционерно движење, 1893-1908. В Ќулавкова, К. (ур.). Прилози за историјата на Македонија и македонската култура. Скопје: МАНУ, стр. 167-192.
  6. ↑ Ѓорѓиев со докази против бугарската пропаганда: Делчев го чкртнал Уставот на организацијата каде пишувале Бугари, тој е Македонец. Вечер, 04.02.2023 г.
  7. ↑ Стефан Дечев: Българските и македонски политици задминаха националните историци. Marginalia, 24.06.2019 г.
  8. ↑ Стефан Дечев, История по целесъобразност или целесъобразна история. Култура, 18.12.2019 г.