Уарзазат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Варзазат)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уарзазат
‫ورزازات‬
— Град —
Уарзазат – Касбата на Тауритите
Уарзазат – Касбата на Тауритите
Morocco relief location map.jpg
30.9167° с. ш. -6.9167° и. д.
Уарзазат
Страна Flag of Morocco.svg Мароко
Регион Сус-Масса-Драа
Надм. височина 1151 m
Население Повишение 71 067 души (2014)
Уарзазат в Общомедия

Уарзазат (на берберски: ⵡⴰⵔⵣⴰⵣⴰⵝ; на арабски: ورزازات, означаващо „място без суматоха“), наричан Вратата на пустинята, е стара крепост и модерен град – столица на едноименната провинция в регион Сус-Маса-Драа в южната част на централно Мароко. Намира на надморска височина 1150 метра на плато в средата на Високите Атласки планини. Отстои на 442 км югоизточно от Казабланка, на 205 км от Маракеш, на 162 северно от Загора и на 260 км северно от Мхамид, където асфалтовото шосе се стеснява и свършва и започват керванските пътеки. На юг от Уарзазат е пустинята.

Населението на Уарзазат е 71 067 души (по преброяване от 2014 г.).[1] Градът е населен предимно от бербери, от които са построени много от големите казби и сгради, с които е известен целият район. Уарзазат е важна туристическа дестинация в Мароко като база за екскурзии в цялата долина Драа и в пустинята. Крепостта-село Айт Бенеду недалече на запад от града е в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Уарзазат има добре функционираща аерогара.

Дълго време Уарзазат е малка пресечна точка за африканските търговци по пътя им към северната част на Мароко и Европа. По време на френското господство той разширява значително своя колониален гарнизон, израства като град, административен център и митническата служба. В града е разположен Френският чуждестранен легион.

Районът е известен още и със своите килими Ouazguita с геометричен дизайн на червено-оранжеви шарки на черен фон.

В края на града е забележителният дворец крепост (Kasbah, Касба) на Тауриртите, принадлежащи към рода Ел-Хаузи. Днес той е отворен за посетители и заедно с музея на киното, разположен срещу него, с колоритните ресторанти и магазини наоколо е неповторим и автентичен притегателен фокус за гостите на града. Най-прочутият му господар е Тами Ел Глауи, наричан „Царят на Атлас“ – последният политически активен член на управляващия феодален род Ел-Хаузи. В началото на ХХ век той работи заедно с френската администрация, но по време на борбата за независимост като един от лидерите завзема Маракеш, провъзгласява се за паша, безуспешно се опитва да заеме трона на Мохамед V и до смъртта си през 1955 г. отстоява феодалните си права. В двора на двореца стои оръдието Круп, осигурило на пашата неограничена власт над Атласките планини.

Уарзазат е също така световноизвестен филмов център, с най-големите студия в Мароко, където най-големите международни кинокомпании снимат своите филми. Филми като „Али баба и 40-те разбойника“ (1954), „Лорънс Арабски“ (1962), „Човекът, който искаше да бъде крал“ (1975), Джеймс Бонд – „Живите светлини“ (1987), „Последното изкушение на Христос“ (1988), „Кундун“ (1997), „Легионер“ (1998), „Мумията“ (1999), „Гладиатор“ (2000), „Астерикс и Обеликс: Мисия Клеопатра“ (2002), „Небесно царство“ (2005), „Александър“ (2004), „Принцът на Персия: Пясъците на времето“ (2010) и т.н. са заснети тук.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) ((de)) Ouarzazate, www.citypopulation.de
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ouarzazate“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.