Варицела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Шарка.

Варицела
Класификация и външни ресурси
Специалност инфекциозни болести
МКБ-10 B01
МКБ-9 052
База данни
DiseasesDB
29118
База данни
MedlinePlus
001592
База данни
eMedicine
ped/2385
Мед. рубрики MeSH C02.256.466.175
Варицела в Общомедия

Варицелата (на латински: varicella), позната още като лещенка, е вирусна заразна болест, главно сред децата до 10 години. Тя протича леко с обрив по кожата, без да оставя следи. Инкубационният период е от 11 до 21 дни. Пренася се по въздушно-капков път. Хората обикновено боледуват от варицела само веднъж.

Симптоми[редактиране | редактиране на кода]

Ранните симптоми при подрастващите и възрастните са гадене, липса на апетит, болки в мускулите и главоболие. Те биват следвани от характерните обриви или афти, физическо неразположение и ниска температура, които предвещават наличието на болестта. Орални прояви на болестта (енантем) понякога могат да предхождат външните обриви. У децата болестта обикновено не се предхожда от ранните симптоми и първият знак е обривът в устната кухина. Обривът започва като малки червени точици по лицето, скалпа, торса, ръцете и краката, които за 10 – 12 часа се превръщат в малки подутини, мазоли и пистули, които след това се превръщат в струпеи.[1][2]

След образуването на мазолите често се появява сърбеж. Те могат да се появят и по дланите, ходилата и гениталиите. Най-често видимите знаци на болестта се развиват в устната кухина и сливиците под формата на малки язвички, които могат да болят и/или сърбят. Тези симптоми се повяват от 10 до 21 дни след излагане на заразата. При възрастните е възможно да се наблюдават по-големи обриви и по-дълга температура, като те са по-склонни към усложнения (например варицелна пневмония).[1]

Тъй като носният секрет, съдържащ вируса, обикновено предхожда обривите с 1 – 2 дни, заразеният човек става зара̀зен малко по-рано от разпознаването на болестта. Заразността продължава, докато всички везикуларни лезии изсъхнат, което обикновено продължава 4 – 5 дни.[3] Болестта обикновено отминава по естествен път след около две седмици.[4]

Превенция[редактиране | редактиране на кода]

Хигиена[редактиране | редактиране на кода]

Разпространението на варицела може да бъде предотвратено чрез изолирането на засегнатите индивиди. Заразяването става чрез излагане на дихателни капки или пряк контакт с лезиите.[5] Вирусът е податлив на дезинфектанти, особено белина. Чувствителен е към изсушаване, топлина и детергенти.

Ваксинация[редактиране | редактиране на кода]

Ваксината се препоръчва в много държави.[6] В някои страни се изисква ваксинация срещу варицела преди влизане в основното училище. Втора ваксина се препоръчва пет години след първоначалната имунизация.[7] Ваксинираният има висок шанс да прекара болестта по-леко, ако бъде заразен.[8] Имунизацията до три дни след контакт със заразен намалява заразността и сериозността на болестта у децата.[9]

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

Лечението като цяло се състои в облекчаването на симптомите. Като защитна мярка, хората обикновено стоят вкъщи, докато са заразни, за да се ограничи разпространяването на болестта към други хора. Изрязването на ноктите или носенето на ръкавици може силно да ограничи чесането и да се намали риска от вторични инфекции. Важно е да се поддържа добра хигиена и ежедневно почистване на кожата с топла вода, за да се избегне вторична бактериална инфекция.[10]

За сваляне на температурата се препоръчва използването на парацетамол, но не и аспирин, който в редки случаи може да причини тежкия синдром на Рей. Хората с риск от развиване на усложнения и имащи значителен контакт с вируса могат да приемат имуноглобин VZIG, съдържащ много антитела.[11][12]

При възрастните, които обикновено прекарват болестта по-тежко от децата, често се препоръчва лечение с антивирусните ацикловир или валацикловир, стига то да се започне до 2 дни след появата на обривите. Тези лекарства не убиват вируса, но спират размножаването му. Препоръчва се повишен прием на вода за намаляване на дехидратацията и успокояване на главоболието.[13]

Прогноза[редактиране | редактиране на кода]

Продължителността на видимите мазоли, причинени от вируса на варицела, варира при децата ор 4 до 7 дни, а появяването на нови мазоли започва да утихва след петия ден. Варицелата протича по-леко у малките деца. У възрастните болестта протича по-тежко,[14] макар те да са по-малко склонни да се заразят. Инфекцията при възрастните се свързва с по-висока смъртност, вследствие на пневмония,[15] бронхит,[15] хепатит[16] и енцефалит.[17] В частност, до 10% от бременните жени с варицела развиват пневмония, чиято сериозност се увеличава в по-късните етапи на бременността. Възпаление на мозъка или енцефалит може да протече у хора с отслабнала имунна система. Варицелата може да бъде смъртоносна при хората с нарушена имунна система.[18] Варицелата представлява проблем в болниците, където има хора с имунни системи, отслабнали от лекарства или заразени с ХИВ.[19] При децата най-честите усложнения са бактериални инфекции на кожните лезии.

Епидемиология[редактиране | редактиране на кода]

Варицелата се среща във всички страни по света. През 2013 г. болестта причинява смъртта на 7000 души, което е понижение от 8900 смъртни случаи през 1990 г.[20]

В страните от умерения пояс варицелата е главно болест на децата, като повечето случаи възниква през зимата или пролетта, най-вероятно вследствие на контакт с вируса в училище. Това е една от класическите болести на детството, като най-често се среща сред децата на възраст от 4 до 10 години. Варицелата е силно заразна, като 90% от близките контакти с нея водят до заразяване.

В тропиците варицелата често се среща сред възрастното население и може да доведе до по-сериозни болести.[21] При тях белезите са по-тъмни и видими, отколкото при децата.[22]

По естествен път болестта засяга единствено хората.[23] Въпреки това, с варицела са били заразявани и примати като шимпанзета и горили.[24][25]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Anthony J Papadopoulos. Chickenpox Clinical Presentation. // Medscape Reference. Посетен на 4 август 2012.
  2. Symptoms of Chickenpox. // Chickenpox. NHS Choices. Посетен на 14 март 2013.
  3. Chickenpox (Varicella): Clinical Overview. // Centers for Disease Control and Prevention.
  4. Chickenpox (varicella). // Посетен на 6 ноември 2010.
  5. Medical Microbiology. 5th. Elsevier Mosby, 2005. ISBN 0-323-03303-2. с. 551., edition (Elsevier)
  6. Flatt, A и др. Varicella vaccines.. // British medical bulletin 103 (1). септември 2012. DOI:10.1093/bmb/lds019. с. 115 – 27.
  7. Loss of vaccine-induced immunity to varicella over time. // N Engl J Med 356 (11). 2007. DOI:10.1056/NEJMoa064040. с. 1121 – 9.
  8. Chickenpox (varicella) vaccination. // NHS Choices. UK Department of Health, 19 април 2012.
  9. Macartney, K и др. Vaccines for post-exposure prophylaxis against varicella (chickenpox) in children and adults.. // The Cochrane Database of Systematic Reviews 6. 23 юни 2014. DOI:10.1002/14651858.CD001833.pub3. с. CD001833.
  10. Domino, Frank J.. The 5-Minute Clinical Consult. Lippincott Williams & Wilkins, 2007. ISBN 978-0-7817-6334-9. с. 248.
  11. JAMA patient page. Chickenpox. // JAMA 291 (7). февруари 2004. DOI:10.1001/jama.291.7.906. с. 906.
  12. Naus M. Varizig™ as the Varicella Zoster Immune Globulin for the Prevention of Varicella In At-Risk Patients. // Canada Communicable Disease Report 32 (ACS-8). 15 октомври 2006.
  13. What is chickenpox?. // Посетен на 6 ноември 2010.
  14. Primary Varicella in Adults: Pneumonia, Pregnancy, and Hospital Admissions. // Annals of Emergency Medicine 28 (2). August 1996. DOI:10.1016/S0196-0644(96)70057-4. с. 165 – 169.
  15. а б Varicella pneumonia in adults. // Eur. Respir. J. 21 (5). май 2003. DOI:10.1183/09031936.03.00103202. с. 886 – 91.
  16. Anderson, D.R. и др. Varicella Hepatitis: A Fatal Case in a Previously Healthy, Immunocompetent Adult. // Archives of Internal Medicine 154 (18). JAMA, 1994. DOI:10.1001/archinte.1994.00420180111013. с. 2101 – 2106.
  17. Chickenpox: presentation and complications in adults. // Journal of Pakistan Medical Association 59 (12). December 2009. с. 828 – 831.
  18. Risk of herpes zoster in patients with rheumatoid arthritis treated with anti-TNF-alpha agents. // JAMA 301 (7). февруари 2009. DOI:10.1001/jama.2009.146. с. 737 – 44.
  19. Weller TH. Varicella-herpes zoster virus. // Viral Infections of Humans: Epidemiology and Control. Plenum Press, 1997. ISBN 978-0-306-44855-3. с. 865 – 92.
  20. GBD 2013 Mortality and Causes of Death, Collaborators. Global, regional, and national age-sex specific all-cause and cause-specific mortality for 240 causes of death, 1990 – 2013: a systematic analysis for the Global Burden of Disease Study 2013.. // Lancet 385 (9963). 17 декември 2014. DOI:10.1016/S0140-6736(14)61682-2. с. 117 – 71.
  21. Wharton M. The epidemiology of varicella-zoster virus infections. // Infect Dis Clin North Am 10 (3). 1996. DOI:10.1016/S0891-5520(05)70313-5. с. 571 – 81.
  22. Epidemiology of Varicella Zoster Virus Infection, Epidemiology of VZV Infection, Epidemiology of Chicken Pox, Epidemiology of Shingles. // Посетен на 22 април 2008.
  23. Atkinson, William. Epidemiology and Prevention of Vaccine-Preventable Diseases. 12. Public Health Foundation, 2011. ISBN 9780983263135. с. 301 – 323. Посетен на 4 февруари 2015.
  24. Varicella in Chimpanzees. // Journal of Medical Virology 50 (4). декември 1996. DOI:<289::AID-JMV2>3.0.CO;2 – 4 10.1002/(SICI)1096-9071(199612)50:4<289::AID-JMV2>3.0.CO;2 – 4. с. 289 – 92.
  25. Varicella in a gorilla. // Journal of Medical Virology 23 (4). декември 1987. DOI:10.1002/jmv.1890230403. с. 317 – 22.