Василка Манова-Томова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Василка Манова-Томова
български педагог и философ
Родена
Починала
7 април 1976 г. (63 г.)

Василка Манова-Томова е българска педагог и първи клиничен и консултативен психолог в България.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 3 декември 1912 г. в Цариброд. Семейството ѝ се премества в Лом. Там тя завършва основно училище, а след това учи в класическа гиназия в София. Завършва Софийския университет. Известно време е асистентка на проф. Димитър Кацаров в университета. Работи като детска учителка и преподавателка по в Институт за подготовка на учители. От 1942 г. датира първата ѝ публикация „Сборник лекции за изследване на детето“. През 1948 г. става главен инспектор в Министерството на образованието. Освен това е била референтен ръководител за предучилищното образование. През 1951 г. започва работа в Института за охрана на майчинството, чийто директор по това време е проф. Стефан Коларов. През 50-те години написва няколко книги, които се превръщат в настолно четиво за родители и медицински специалисти.[2] От 1952 г. е хоноруван доцент в Методичния център за квалификация на лекари, медицински сестри, педагози (днес ИСУЛ). В началото на 1970 г. по инициатива на проф. Генчо Пирьов, проф. Манова-Томова и ст.н.с Здрава Иванова е създадено Дружеството на психолозите.[3] От 1974 г. е професор и от тогава е нейната книга „Психологическа диагностика на ранното развитие“. Умира на 7 април 1976 г.[4]

Един от най-значимите приноси на Манова-Томова е създаването на „Стълбицата на Манова-Томова“. Тази стълбица е създадена на основата на трудовете на Арнолд Гезел и някои по-малко известни опити в СССР. За да се оцени детето според тази стълбица психолога наблюдава моториката му, манипулациите, които извършва, говора и емоциите и се определя актуалната възраст на развитие. След това актуалната възраст към календарната възраст по 100 и се получава коефициента на психическо развитие. От там се разбира в кои области евентуално детето изостава или изпреварва.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Манова-Томова, В. „За децата до 3 години“ (1955)
  • Манова-Томова, В. „Възпитание чрез радост“ (1957)
  • Манова-Томова, В. „Вече мога да говоря“ (1965)
  • Манова-Томова, В. „Психология и възпитание на болното дете“ (1966).
  • Манова-Томова, В. „Детски портрети“ (1967)
  • Манова-Томова, В. „Емоции и говор у малкото дете“ (1969)
  • Манова-Томова, В. „Трудни за възпитание и обучение деца“ (1971)
  • Манова-Томова, В. „Психологическа диагностика на ранното развитие“ (1974)
  • Манова-Томова, В., Пирьов, Г., Пенушлиева, Г. „Психологическа рехабилитация при нарушения в поведението в детска възраст“ (1976)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Л. и Василева М., Проф. Василка Манова-Томова – бележит български учен педагог и психолог, сп. Педагогика, година LXXXV, кн. 4, 2013, с. 544
  2. Георгиев, Л. и Василева М., Проф. Василка Манова-Томова – бележит български учен педагог и психолог, сп. Педагогика, година LXXXV, кн. 4, 2013, с. 542
  3. Георгиев, Л. и Василева М., Проф. Василка Манова-Томова – бележит български учен педагог и психолог, сп. Педагогика, година LXXXV, кн. 4, 2013, с. 543
  4. Георгиев, Л. и Василева М., Проф. Василка Манова-Томова – бележит български учен педагог и психолог, сп. Педагогика, година LXXXV, кн. 4, 2013, с. 553