Васил Прасков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Прасков
български поет и писател
Роден

Националност  България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Литература
Псевдоним kuklovoda
Период 1990 –
Жанрове стихотворение, разказ
Тема секс, смърт, религия
Течение „Рамбо 13“
Нова социална поезия
Нова асоциална поезия
Дебютни творби „Малките“ (1994)
Семейство
Съпруга Галина Гончарова
Деца Стефан Гончаров

Васил Прасков е български поет, писател и активист, един от основателите на радикалните проекти „Рамбо 13“[1] и Нова социална поезия[2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Васил Прасков е роден на 2 август 1975 година в София. Завършва философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Първата му публикация е в коледния брой на Литературен вестник за 1993 година. Впоследствие публикува и в изданията „Литературен форум“, „Витамин Б“, „Мирна“, „Ах, Мария“. Първата му стихосбирка „Малките“ печели награда на министерството на културата на литературния конкурс в Равда през 1995 година.[3] Втората му стихосбирка „География на времето“ е издадена като награда от конкурс на Литературен вестник. Бил е председател на литературно-философски кръг „Идиот“.

В края на 90-те години на XX век е гост-редактор във в. „Литературен форум“, отговарящ за месечното приложение за ъндърграунд и субкултура „Мухозоли“, както и водещ на рубриката „Идиот“ в същото издание.[4] От 1999 г. до 2016 г. е част от кръга „Рамбо 13“.

През 2016 година напуска „Рамбо 13“, ставайки съавтор на „Манифест на новата социална поезия“, както и един от инициаторите на създаването на групата „Нова социална поезия“. През лятото на 2017 година Прасков и част от редакторите на групата се отделят като Нова асоциална поезия.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Малките“. София: „Аудитория“, 1994
  • „География на времето“. София: „Литературен вестник“, 1996
  • „Слабини“. София: „Пергамент“, 2015[5][6]
  • Езикът, на който умирам. София: „Библиотека България“, 2019

Проза[редактиране | редактиране на кода]

  • „Arest.com“. София: „Пергамент“, 2014

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]