Ведут

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ведут (на италиански: veduta: изглед, гледка) в изобразителното изкуство представлява достоверно изображение на природен или градски пейзаж.

Значение на термина[редактиране | редактиране на кода]

Бернардо Белото, Каналето"Изглед от Дрезден", рисувана 1752 г.
Джовани Антонио Канал, Каналето „Канале гранде“, рисувана между 1730 – 50 г.

Според теорията на изобразителното изкуство целта на ведута е разпознаваемостта на обекта, като всички останали аспекти на художественото оформление, като светлосенки, цветове и др са по-маловажни. В историята на оформлението на градини с това понятие често се обозначава и отделна част от парка, която може да се наблюдава от един или няколко определени гледни точки.

Развитие на жанра[редактиране | редактиране на кода]

Рисуването на ведути се числи към пейзажната живопис. Най-често това понятие се използва като синоним на „градски изглед“. По-правилно обаче би било, ако се придържаме към италианската етимология на думата, понятието да обхваща и представянето на природни пейзажни мотиви в почти реалистична форма, както например често рисуваните през 18 век изгледи от водопадите в Тиволи.

Изкуствознанието приема, че жанрът на ведута е възникнал през 17 век. Но може да бъде зададен въпроса, дали интереса към градските изгледи не е много по-стар. Гравюрите от поклоннически пътувания или пътешествия от средата на 15 век, както например градските изгледи от Венеция на Ройвих /Reuwich/, или Йерусалим в произведението на Бернхард фон Брайденбах /Bernhard von Breidenbach/ „Пътуване до Свещените Земи“ са нещо между пейзаж и ведут, защото там центърът е поставен по-скоро върху документалното изображение, а не толкова върху художественото. Със сигурност сред венецианската живопис около 1500 г. могат да се открият много картини, чиято тема е изобразяването на градската архитектура. Най-известният пример е цикълът на Джентиле Белини, посветен на християнските реликви на кръста и създаден за Scuola San Giovanni Evangelista /около 1495 г./ Днес той се намира в Академията на Венеция / Accademia /. „Процесията на площад Сан Марко“ на Белини /1495 г./ или „Чудото на реликвата от Светия кръст“ /1494 г./ на Виторе Карпачо са най-малкото предшественици на ведутната живопис. Целта на подобни градски изгледи била да увековечи събития с историческо или религиозно значение, както и празненства като процесии и коронации, гравюрата давала възможност от барока насам те да се разпространяват масово.

От решаващо значение за огромния успех на този жанр имал т. н. „италиански туризъм“ на английската аристокрация, който достигнал връхната си точка през 18 век. Станало обичай да се вземат като сувенир от това „голямо пътуване“ до Италия картини, изобразяващи римската античност или изгледи от северноиталианските градове. Бернардо Белото се занимавал в своето творчество предимно с действителността, докато Джовани Батиста Пиранези рисувал предимно антични капричиа с фантастичи мотиви.

Композиция[редактиране | редактиране на кода]

Ведутът изобразява градска панорама, най-често с изглед към река, канал, площад или улица, които привличат погледа по права линия в дълбочина. Трябва да се различава между картини с „градски интериор“ и такива, които показват пресечната точка между града и околностите и по този начин свързват сюжетите „ведут“ и „пейзаж“/сравни „градски пейзаж“/.

При ведута има нещо от проспекта, те са като кулиси и документират особено привлекателни и очарователни пейзажи или група от сгради. Но в смисъла на „изглед“ – функция, продължена по-късно от фотографията и илюстрованите картички – те все пак искат да бъдат разглеждани и като картини, като произведение на изкуството, а не само като документ.

Представители на ведутната живопис[редактиране | редактиране на кода]

За „баща на ведута от ново време“ според Анджей Ротермунд 2005 / Andrzej Rottermund 2005/ се смята холандско-италианския художник Каспар ван Вител / Gaspar van Wittel/ Vanvitelli/, който изучил в Холандия живописта, но по-голямата част от Живота си прекарал в Рим, където предал своя опит на италианските майстори. Чрез него „камера обскура“ се въвежда като работен инструмент в италианската ведутна живопис и от която са се ползвали главните представители на венецианската школа на ведутната живопис, а именно Джовани Антонио Канале /Канал, наречен Каналето, Бернардо Белото, наречен Каналето, Франческо Гуарди /Francesco Guardi/, и Микеле Мариески /Michele Marieschi/. Видни представители на ведутната живопис са и Джовани Батиста Пиранези, Доменико Квальо /Domenico Quaglio/ и Рудолф Вигман / Rudolf Wiegmann/. Едно от известните имена през 19 век и шотландецът Давид Робъртс.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Литература

Щефан Фюсел, Рем Коолхаас, Ист. Музей Франкфурт на Майн, Георг Браун, Франц Хогенберг: „ Civitates orbis terrarum“ /Световни градове/, 363 гравюри с 564 градски изгледи, ново издание с коментари. Направено по оригинала на Историческия музей Франкфурт на Майн. Оригиналът е издаван от 1572 до 1618 г. Джобен формат, 520 страници /Stephan Füssel, Rem Koolhaas, Hist. Museum Frankfurt/M.: Georg Braun, Franz Hogenberg: Civitates orbis terrarum (Städte der Welt). 363 Kupferstiche mit 564 Stadtansichten neu herausgegeben und kommentiert. Nach einem Original des Historischen Museums Frankfurt. Das Original erschien von 1572 bis 1618. Taschen, 520. Seiten. ISBN 978-3-8365-1125-/

Вернер Вилхелм Шнабел: Картини от градове. Типове и функции на градските изображения в Алба Амикорум /Alba Amicorum/ от 16 до 19 век. В „Христина Хофман Рандал/Андреас Якоб /издател/: Изгледи от град Ерланген. Рисунки, картини и графики от седем века. Ерлатген 2003 /публикации на градския архив на Ерланген/ Werner Wilhelm Schnabel: Städte-Bilder. Typen und Funktionen von Stadtdarstellungen in Alba Amicorum des 16. bis 19. Jahrhunderts. In: Christina Hofmann-Randall / Andreas Jakob (Hg.): Erlanger Stadtansichten. Zeichnungen, Gemälde und Graphiken aus sieben Jahrhunderten. Erlangen 2003 (Veröffentlichungen des Stadtarchivs Erlangen, 1), S. 80 – 103.

Валтер Кошацки: Майсторите на виенските ведути, издателство лллл, Стари виенски ведути, Виена 2002 Walter Koschatzky : Die Meister der Wiener Vedute, Edition Szaal, Alt Wiener Veduten, Wien 2002

Себастиан Мюнстер, 1544 Sebastian Münster, 1544

Кристоф Ветцел: Книга за изкуството на Реклам, Щутгарг, изд. Филип реклам 2001 г. Christoph Wetzel: Das Reclam Buch der Kunst. Stuttgart: Philipp Reclam jun., 2001. ISBN 3-15-010476-9