Венедикт Ерофеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Венедикт Ерофеев
Венедикт Ерофеев
руски писател
Роден
Починал
Погребан Москва, Русия

Националност Флаг на Русия Русия
Образование Московски държавен университет
Професия писател
Литература
Период 1955 – 1990
Жанрове повест, есе, драма
Направление постмодерна литература
Известни творби „Москва-Петушки“ (1970)
Семейство
Баща Василий Ерофеев
Майка Анна Гущина
Съпруга Валентина Зимакова
Галина Носова
Деца Венедикт Венедиктович Ерофеев
Венедикт Ерофеев в Общомедия
Паметник на Веничка на „Площада на борбата“ в Москва
Гробът на Ерофеев на Кунцовското гробище в Москва

Венедикт (Веничка) Василиевич Ерофеев (на руски: Венеди́кт Васи́льевич Ерофе́ев) е руски писател, известен с разкрепостения си език, сюрреалистичните си описания на баналната действителност и своя алкохолизъм (неразделна част от темите в творчеството му).

Най-прочутото произведение на Ерофеев е самиздатската постмодернапоема в проза“ „Москва - Петушки“, написана през 1969-1970 година. Публикувана е за пръв път през 1973 г. в Израел, после – в Париж (1977) и чак през 1989-а – в СССР (списание „Вест“). Сходна е съдбата и на другите текстове на Ерофеев: те излизат първо в чужбина и чак в края на перестройката – в родината му.

Неслучайно Ерофеев често е сравняван с Чарлз Буковски: и двамата са отритнати от обществото и репресирани от държавата, сменят работа след работа и град след град, живеят сред народа, четат много, пият без мярка, пишат „нецензурно“, проникновено и иронично, нехаят за условностите, приживе се превръщат в култови автори.

През 1985 г. Ерофеев приема католицизма в храма „Св. Людовик“ в столицата.

Почива от рак на гърлото. Погребан е на Кунцовското гробище в Москва.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Записките на психопата“, 1956-1957
  • „Благовестие“, 1962
  • Москва - Петушки“, поема в проза, 1970
  • „Василий Розанов през погледа на един ексцентрик“, есе, 1973
  • „Валпургиева нощ, или стъпките на Командора“, трагедия в пет действия, 1985
  • „Моята малка лениниана“, колаж от цитати от Ленин, 1988
  • „Дисиденти, или Фани Каплан“, незавършена пиеса
  • „Безполезно изкопаемо“, бележници

Издания на български език[редактиране | редактиране на кода]

  • Валпургиева нощ. София: Интерпринт, 1990, 344 с.
  • Събрани съчинения. София: Парадокс, 2002, 530 с.
  • Москва - Петушки. Събрани съчинения. София: Парадокс, 2010, 420 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за