Венедикт Ерофеев
| Венедикт Ерофеев Венедикт Ерофеев | |
| руски писател | |
 | |
| Роден |
24 октомври 1938 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Гробище Кунцево, Русия |
| Националност |  Русия |
| Учил в | Московски държавен университет |
| Работил | писател |
| Литература | |
| Период | 1955 – 1990 |
| Жанрове | повест, есе, драма |
| Направление | постмодерна литература |
| Течение | Модерн |
| Известни творби | „Москва-Петушки“ (1970) |
| Семейство | |
| Баща | Василий Ерофеев |
| Майка | Анна Гущина |
| Съпруга | Валентина Зимакова Галина Носова |
| Деца | Венедикт Венедиктович Ерофеев |
| Венедикт Ерофеев в Общомедия | |
Венедикт (Веничка) Василиевич Ерофеев (на руски: Венеди́кт Васи́льевич Ерофе́ев) е руски писател, известен с разкрепостения си език, сюрреалистичните си описания на баналната действителност и своя алкохолизъм (неразделна част от темите в творчеството му).
Най-прочутото произведение на Ерофеев е самиздатската постмодерна „поема в проза“ „Москва - Петушки“, написана през 1969-1970 година. Публикувана е за пръв път през 1973 г. в Израел, после – в Париж (1977) и чак през 1989-а – в СССР (списание „Вест“). Сходна е съдбата и на другите текстове на Ерофеев: те излизат първо в чужбина и чак в края на перестройката – в родината му.
Неслучайно Ерофеев често е сравняван с Чарлз Буковски: и двамата са отритнати от обществото и репресирани от държавата, сменят работа след работа и град след град, живеят сред народа, четат много, пият без мярка, пишат „нецензурно“, проникновено и иронично, нехаят за условностите, приживе се превръщат в култови автори.
През 1985 г. Ерофеев приема католицизма в храма „Св. Людовик“ в столицата.
Почива от рак на гърлото. Погребан е на Кунцовското гробище в Москва.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
- „Записките на психопата“, 1956-1957
- „Благовестие“, 1962
- „Москва - Петушки“, поема в проза, 1970
- „Василий Розанов през погледа на един ексцентрик“, есе, 1973
- „Валпургиева нощ, или стъпките на Командора“, трагедия в пет действия, 1985
- „Моята малка лениниана“, колаж от цитати от Ленин, 1988
- „Дисиденти, или Фани Каплан“, незавършена пиеса
- „Безполезно изкопаемо“, бележници
Издания на български език[редактиране | редактиране на кода]
- Валпургиева нощ. София: Интерпринт, 1990, 344 с.
- Събрани съчинения. София: Парадокс, 2002, 530 с.
- Москва - Петушки. Събрани съчинения. София: Парадокс, 2010, 420 с.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Откъс от „Москва-Петушки“ Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine., превод Борис Мисирков
- ((ru)) Москва—Петушки: сайт, посветен на писателя Архив на оригинала от 2018-10-17 в Wayback Machine.
- ((ru)) „Записките на психопата“ Архив на оригинала от 2014-04-13 в Wayback Machine.
- ((ru)) „Москва-Петушки“ Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.
- ((ru)) „Василий Розанов през погледа на един ексцентрик“ Архив на оригинала от 2007-09-03 в Wayback Machine.
- ((ru)) „Дисиденти, или Фани Каплан“ Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.
- ((ru)) Из бележниците на Ерофеев Архив на оригинала от 2008-06-15 в Wayback Machine.
|
