Верига на доставките

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Веригата на доставките или веригата за доставка (доставки) (на английски: supply chain) е цялостна мрежа от единици, директно или индиректно взаимносвързани и взаимнозависими по отношение обслужването на даден потребител или клиент. Тя се състои от продавачи, които доставят суровини, производители, които превръщат суровините в продукти, складови стопанства, които съхраняват продуктите, дистрибуционни центрове, които доставят продуктите до търговците, и търговци, които доставят продуктите до крайните клиенти. Веригите на доставките са в основата на веригите на стойността, тъй като без тях нито един производител няма да може да даде на клиентите си продуктите, които искат, тогава и там, където ги искат, и на цената, на която искат да ги закупят. Производителите се конкурират помежду си чрез своите вериги на доставките и никакви подобрения на дейността на производителя не могат да компенсират недостатъците във веригата на доставките, които намаляват способността на производителя да се конкурира[1].

Първата дефиниция за управление на веригата на доставките е от 1982 г. и принадлежи на Keith Oliver. Според него управлението на веригата на доставките (на английски: supply chain management, SCM) е „процес на планиране, внедряване и контролиране на операциите във веригата на доставките с цел удовлетворяване на изискванията на клиента по възможно най-ефикасен начин. Управлението на веригата на доставките обхваща цялостното движение и съхранение на суровини, запаси от продукти в процес на обработка и завършени продукти от мястото на произход до мястото на потребяване“[2]. Раковска (2009)[3] отбелязва, че целта на управлението на веригите на доставките е да се повиши разликата между съвкупността от ползите, които потребителят очаква да получи с продукта (общата добавена стойност), и разходите, свързани с неговото придобиване и притежаване. Според Раковска (2009)[3] посочената цел може да се постигне, като се повиши общата стойност за потребителя (във вид на ползи от по-добро качество, обслужване, гъвкавост, доставки) и/или се намалят разходите на потребителя, чиито основен компонент е цената. Следователно може да се заключи, че крайната цел на управлението на веригите на доставките е увеличаването на изгодата за крайните клиенти.

Следва да се отбележи, че в днешно време почти всяка верига за доставка има глобален аспект. Това води до въвеждането на понятието „глобални вериги за доставка“ (на английски: global supply chains), с което се обозначават повечето съвременни вериги за доставка. В тази връзка редица автори посочват, че в глобалната икономика се конкурират не отделни компании, а глобални вериги за доставка. Т.е. съвременните глобални вериги за доставка функционират и се конкурират с други компании и глобални вериги за доставка като единен субект. Ето защо ролята на глобалните вериги за доставка е съществена за съвременния международен бизнес, поради което интересът към тях и тяхното управление непрекъснато нараства[4].

Моллов (2017)[4] обобщава основните характеристики на глобалната верига за доставка по следния начин:

  • Тя е съвкупност от трима или повече участници (компания производител на крайния продукт, неговите доставчици и клиенти, обслужващи компании), които си сътрудничат помежду си. Участниците се намират в различни държави по света. Преобладаващата част от глобалните вериги за доставка включват множество участници от целия свят;
  • Сътрудничеството обхваща всички дейности от добива на суровини до третирането на крайния продукт след приключване на неговото използване. Тези дейности са разпръснати в различни части на света;
  • Тази верига може да се разглежда като форма за превръщане на входящите ресурси в междинни и крайни (завършени) продукти, които се реализират на задграничните пазари под формата на стоки и услуги, доставени до крайните клиенти в различни държави по света;
  • Тя се състои от съвкупност от потоци (продуктов, финансов, информационен, на стойността и на риска), които пресичат националните граници;
  • В основата на всяка глобална верига за доставка се намират крайните клиенти с техните потребности и желания. Често пъти те са разположени в държава, различна от държавата на компанията производител на крайния продукт;
  • Взаимовръзката между отделните компании се осъществява посредством обвързване на техните бизнес процеси. Поради глобалното разпространение и географската разпокъсаност на отделните етапи от глобалната верига за доставка е необходимо наличието на информационни и комуникационни технологии, които да улеснят обвързването и интеграцията на бизнес процесите на участниците във веригата;
  • Участието на компаниите в глобални вериги за доставка е предпоставка за повишаване на тяхната конкурентоспособност на националния и международния пазар.

Според Моллов (2017)[4] управлението на глобалните вериги за доставка (на английски: global supply chain management) се характеризира със следното:

  • Основна идея на това управление е координирането на отделните дейности между участниците във веригата, свързани със създаването на продуктите, както и доставянето на завършените продукти до крайните клиенти във веригата;
  • За да се постигне висока степен на ефективност и ефикасност на това управление, координацията трябва да бъде осъществена както в рамките на всяка от компаниите, участващи в глобалната верига за доставка, така и между отделните партньори във веригата;
  • То трябва да осигури непрекъснатост, интегрираност, съгласуваност и взаимна обвързаност на бизнес процесите, добавящи стойност за клиентите във веригата;
  • То е насочено към постигането на съответствие между предлагането и търсенето в глобалната верига за доставка;
  • Негова цел е едновременното подобряване на оперативната ефикасност, качеството и обслужването на клиентите;
  • Основен фокус на това управление е удовлетворяване на потребностите и желанията на крайните клиенти във веригата по възможно най-ефикасен начин;
  • То е свързано с изграждане и развитие на дълготрайни взаимоотношения и висока степен на сътрудничество и обмен на знание и информация между участниците в глобалната верига за доставка.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Business Dictionary: Supply Chain Definition. //
  2. Definition of Supply Chain Management. //
  3. а б Раковска, Мирослава. "Теоретични аспекти на управлението на веригата на доставките". Научни трудове на УНСС, том ІІ, 2009 г.. София, УИ „Стопанство“, София, 2009. ISBN 0861-9344.
  4. а б в Моллов, Доброслав. „Глобални вериги за доставка – концепции и стратегии“. Второ преработено и допълнено издание. София, Издателски комплекс – УНСС, 2017. ISBN 978-954-644-964-1.