Вертеп (роман)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вертеп
L'Assommoir
Корица на изданието от 1877 г.
Корица на изданието от 1877 г.
Автор Емил Зола
Първо издание 1877 г.
Флаг на Франция Франция
Оригинален език френски
Жанр драма
Вид роман
Поредица Ругон-Макарови

Издателство в БГ Изд. Ив. Г. Игнатов (1927)
Просвета (1943)
Профиздат (1970, 1979, 1983)
Преводач Димитър Митов (1927)
Димитър Полянов (1943)
Никола Шивачев (1970 – 1983)
Вертеп в Общомедия

Вертеп“ (на френски: L'Assommoir) е седмият роман от поредицата „Ругон-Макарови“ на френския писател Емил Зола. Авторът описва капиталистическата среда, в която живеят хиляди работници и техните семейства в Париж през режима на Луи Бонапарт.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Романът започва с нерадостната съдба на Жервез, която е главната героиня в художествената творба. Всички по-главни събития са пряко свързани с нея, за да разкрият нейния интимен свят. Тя е пристигнала в Париж с любовника си Лантие и двете си деца Клод и Етиен. Животът ѝ протича през различни перипетии– ту радостни, ту тъжни. Първото ѝ разочарование е от Лантие. Някога тя е вярвала в тяхната любов. Той се оказва негодник от най-ниско равнище: пияница, развратник, дърдорко, грубиян, лентяй. Жервез се ужасява от мисълта, че може да изпадне в положението на хиляди други жени, които са превърнати в жалки отрепки от своите вечно пияни мъже. Но съдбата не пожелава това да стане и Лантие, като наистина оскотен човек, напуска Жервез, след което настъпва щастлив обрат в живота ѝ – макар и за кратко.

Скромните мечти на Жервез – да има дом и работа – за известен момент се осъществяват. Тя се омъжва за Купо – също беден работник, който строи и поправя покриви. Започва най-радостният и незабравим момент в живота на Жервез.

В началото на своя съвместен живот Жервез и Купо се трудят честно, правят спестявания, кроят планове, изпълнени са с решимост да се борят за скромното щастие на новосъздаденото си семейство. За определено време семейството живее много добре.

Но падането от покрива на Купо по време на работа, внася драматичен обрат в живота и на двамата. Впиянчването на Купо идва някак незабележимо естествено. Малко по малко – първо осакатяването, после леността и накрая честото навестяване на пивницата. Неусетно неговата морална и физическа деградация стига до най-пагубните си форми.

Неговото падение е и причина за разрухата на живото на Жервез. Зола сочи главно наследствения алкохолизъм и бедността като първопричини за трагичната съдба.

В този период от живота на Жервез се появява Гуже – обикновен работник, телесно красив и силен, духовно и нравствено запазен. Тя е привлечена от този млад мъж. Той е лъч светлина, олицетворяващ красотата на чувствата. Но несръчна в изкуството да живее, отдаваща се на сладострастието, тя опропастява тези чисти чувства. Гуже е разочарован от нейните постъпки, тя разбива сърцето му.

Любопитно е да се проследи как всеки един момент на разведряване в живото на главната героиня се помрачава от някакво събитие, което след време внася злощастен обрат. Когато Жервез, преуспяваща, горда с победата си над съдбата, подписва договора за наемане на гладачницата – нейната най-голяма гордост в живота, тя неволно става свидетелка на жестокото решение на наемодателя да изхвърли на улицата една неизплатила дълговете си наемателка. На дълго приготвяния обяд, с който трябва да отпразнува годишнината от настаняването в гладачницата и да ознаменува успеха си сред клиентите от квартала, като своеобразно напомняне за отминалите трудни дни се появява Лантие – поява, която може да се схване и като предизвестие за предстоящото ѝ падение.

Илюстрация към романа

На празнична вечеря по случай именния ден на Жервез, съпругът ѝ Купо довежда бившия ѝ любовник. Последният се сближава със семейството, даже накрая заживява при тях. Отначало Жервез има съмнения и е неспокойна, но в един момент тя започва да вярва на Лантие, че е станал по-добър човек. Но той се оказва пресметлив човек. Той умело преценява паричното състояние на семейството и ги използва, докато има полза.

В един момент Жервез се оказва, че трябва да избира между стаята на изпадналия, след обичайното напиване, в делириум Купо и лукавия и безморален Лантие. И тя започва през вечер да сменя креватите си за спане. Започва нейното оскотяване. Започва да чувства как тялото и душата ѝ се рушат. Тя става ленива, небрежна, лакома, размекната и похотлива. Свойствените ѝ малки човешки слабости започват да се превръщат в пороци. Жервез занемарява живота си, нейните единствени цели са вече яденето и спокойствието. Тя гледа винаги да има мир между любовниците ѝ, които редовно изкарват гнева си върху нея. Жервез губи дюкяна си. Тя е неспособна да изкарва прехраната си. Лантие отново я напуска, тъй като вече няма пари, а тя заедно с Купо се местят в едно малка стаичка. Държанието ѝ е вече същото като това на мъжа ѝ – тя се напива и ругае.

Жервез стига до там да продава себе си, за да не умре от глад. И там на улицата, където тя продава последното, което е останало от нея, се появява Гуже с цялата си чистота и любов към нея, с последната му целувка и с думите, които са последния гвоздей в ковчега на Жервез: „Това е достатъчно между нас, госпожа Жервез…“ Това е духовната смърт на Жервез.

След това Купо полудява и отива в лудница, тя започва да го имитира. На моменти сякаш и тя губи разсъдък. Изоставена от всички, Жервез заживява под стълбата, където намира смъртта си.

Темата на романа[редактиране | редактиране на кода]

Темата на романа „Вертеп“ е животът и съдбата на френските работници. Емил Зола е първият писател на Франция, който си поставя задачата да каже суровата, неподправена истина за хората на труда. Нито да ги унизи и очерни, нито да ги ласкае. Той създава един художествен документ, преливащ от дълбока трагична красота.

Писателят разказва за един от крайните парижки квартали, където хората умират, преди да са живели. Зола показва средата на френската работническа класа и обяснява нравите на народа. Показва пиянството, разстройването на семейството, побоите, примиряването с всички срамни положения и всички нещастия, произтичащи от самите условия на работническото съществуване, от тежкия труд, от незаконните съжителства, от нехайството. Зола рисува много точна картина на битието на трудещия се с неговите неволи, разпуснат живот, груб език. Всички живеят под стряхата на мизерията; всички са стегнати в неумолимия обръч на нуждата и бедността. Зола центрира тъжния си разказ върху определен кръг хора, но съдбата на героите му е съдба на цялата работническа класа във Франция. Различни са формите и начините, по които протича животът на героите, но различията не премахват онова, което е общо, характерно за всички. В личната съдба е отразена общата съдба.

Няма думи, които да обобщят покварата и снижаването на човека до животно. Една всяваща страх картина, която носи морална поука вътре в себе си. От неговия роман разбираме, че благоприятната обществена среда и волята на характера са ключът към благополучния живот.

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]