Весела Ляхова
| Весела Ляхова | |
| Родена | 1961 г. |
|---|---|
| Националност |  България |
| Известни творби | „Бежанци“ „До слънцето“ „Живот мисия. Книга за проф. д-р Цеко Торбов“ |
Весела Борисова Ляхова е българска писателка.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход, образование, работа
[редактиране | редактиране на кода]Родена е 21 август 1961 г. в Пазарджик.[1] Потомка е на български бежанци от Егейска Македония, от Драмско.[2]
През 1985 г. завършва българска филология в Софийския държавен университет „Климент Охридски“.[3] По-късно специализира приложен мениджмънт и международни отношения (1995 – 1998). Работи в Регионалния исторически музей в Пазарджик (1979 – 1980), а след дипломирането си е учителка по български език и литература в София (1985 – 1986); служителка в СО „Студентски общежития и столове“ (1987 – 1992), в Бюрото за обслужване на дипломатическия корпус към Министерството на външните работи (1992 – 2001), преподава български език и литература в Първа частна английска гимназия „У. Шекспир“ в София (2001 – 2006), от 2006 г. е служителка в Агенция дипломатически имоти в страната.[1]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]От 1981 г. Весела Ляхова публикува разкази, критически текстове, рецензии, интервюта, театрална критика във вестниците „Студентска трибуна“, „Пулс“, „Литературен вестник“, „Аз Буки“, „Култура“, „Словото днес“, „Неделник“, на списанията „Отечество“, „Художествена самодейност“, „Летописи“, „Демократически преглед“, „Театър“ и др.
Дебютната ѝ книга – „До слънцето“, излиза през 1993 г. Състои се от три новели: „До слънцето“, „Непрескочената сянка“ и „Огледалото“, първата от които е създадена значително по-рано и през 1987 г. е наградена в литературния конкурс „Цветан Зангов“, но не е публикувана до 1992 г. В нея се засяга близката на писателката тема за трагичната съдба на българските бежанци от Егейска Македония през 40-те години на ХХ век, тема, разгърната по-късно в романа ѝ „Бежанци“ (2013).[1][2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „До слънцето“, сборник с новели (1993)[4]
- „Живот мисия. Книга за проф. д-р Цеко Торбов“, монографичната биография изследване (2001)[4]
- „Бежанци“ (2013)[4]
- „Квартал „Зона обиколна“ (2015), сборник с разкази[4]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- 1987 г. – Първа награда за белетристика на Националния литературен конкурс за млади автори „Цветан Зангов“[1]
- 2013 г. – романът „Бежанци“ получава Националната награда „Христо Г. Данов“ за художествена литература[3] С него представя България на Международния панаир на книгата и на Европейския фестивал на първия роман в Будапеща[3]
- 2014 г. – Първа награда за проза на първите годишни награди за литература и хуманитаристика на портал „Култура“[1][5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Димитрова, Маринели. Весела Ляхова // Речник на българската литература след Освобождението. Посетен на 3 септември 2024.
- ↑ а б Весела Ляхова: Властта е бездушна, защото е скъсала с истината // standartnews.com. 1 август 2014. Посетен на 3 септември 2024.
- ↑ а б в Весела Ляхова // liternet.bg. Посетен на 17 октомври 2015.
- ↑ а б в г Ляхова, Весела // plus.cobiss.net. Посетен на 3 септември 2024.
- ↑ Откъс от „Бежанци“ на Весела Ляхова // dnevnik.bg, 15 ноември 2014. Посетен на 17 октомври 2015.
|
