Ветропоказател
Ветропоказателят е уред, използван за показване на посоката на вятъра. Обикновено се използва като архитектурен орнамент на най-високата точка на сграда.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Най-старото текстово споменаване на ветропоказател в Китай е от Huainanzi, датиращ от около 139 г. пр. н. е., където се споменава нишка или лента, която друг коментатор тълкува като „ветрило за наблюдение на вятъра“ (侯風扇).[2]
Кулата на ветровете на древногръцката агора в Атина някога е носела на покрива си ветропоказател под формата на бронзов тритон, държащ пръчка в протегнатата си ръка, въртяща се, когато вятърът променя посоката си. Под него има фриз, украсен с осемте гръцки божества на вятъра. Високата осем метра структура също включва слънчеви часовници и воден часовник вътре. Датира от около 50 г. пр. н. е.[3]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ветропоказателите: от науката и религията до изкуството
- ↑ Needham, Joseph; Ling, Wang (1959). Science and Civilisation in China: Mathematics and the Sciences of the Heavens and the Earth, 3. Cambridge University Press, p. 478
- ↑ Noble, Joseph V. и др. The Water Clock in the Tower of the Winds // American Journal of Archaeology 72 (4). October 1968. DOI:10.2307/503828. с. 345–355 (353).
|
