Виетнамски златен гекон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виетнамски златен гекон
Природозащитен статут
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Геконови (Gekkonidae)
род:Гекони (Gekko)
вид:Виетнамски златен гекон (G. badenii)
Научно наименование
Szczerbak, 1994
Разпространение
Виетнамски златен гекон в Общомедия
[ редактиране ]

Златният гекон (Gekko ulikovskii син. Gekko badenii) е гущер от семейство Геконови, който се среща в тропическите дъждовни гори на Виетнам.

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Мъжките са златисти на цвят, докато женските имат по скоро маслинено кафява окраска[2]. Когато бъдат уплашени или се крият в тъмни места, мъжките гекони могат да станат тъмно златисти. Мъжките достигат до 18-20 cm дължина, а женските до 13-15 cm[3]. Златните гекони не обичат да бъдат докосвани, те са хиперактивни животни и могат да бъдат лесно уплашени и хапят когато биват притеснени. Златните гекони имат специална структура на пръстите, както повечето гекони, която им позволява да се катерят по почти всякакви повърхности.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Златните гекони се срещат в тропическите гори на Виетнам. При отглеждане в домашни условия златния гекон има нужда от висока влажност на терариума и температура около 25-30 °C. Мъжките маркират територията си, което прави съжителството им с други гекони опасно.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Основното ястие на златния гекон са насекоми, като най-често в домашни условия им се предлагат щурци. Геконите имат нужда от редовно приемане на калций.

Защитен маханизъм[редактиране | редактиране на кода]

Златните гекони, както повечето видове гекони, могат да откъсват опашката си когато са застрашени или хванати за нея. Когато падне, опашката започва да се гърчи с цел да отвличане на вниманието и гекона да може да се измъкне незабелязано. Съединителната тъкан около опашката е специално устроена, за да може лесно да се отделя при необходимост. След известно време опашката пораства на ново, но при Златните гекони има вероятност тя да не израстне като старата, а да бъде леко деформирана.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gekko badenii (Szczerbak, 1994). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. Golden Gecko (Gekko ulikovskii) Care Sheets // RepticZone. Архивиран от оригинала на 2012-06-15. Посетен на 15 март 2013. (на английски)
  3. Golden gecko care sheet // Посетен на 15 март 2013. (на английски)