Викентий Вересаев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Викентий Вересаев
Vikenty Vikentyevich Veresaev.jpg
Роден
Починал
3 юни 1945 г. (78 г.)
Москва, Русия
ПогребанНоводевическо гробище, Москва, Русия

НационалностFlag of Russia.svg Русия
Flag of the Soviet Union.svg СССР
Учил вТартуски университет
Санктпетербургски държавен университет
Работил вписател
НаградиЧервено знаме на труда (СССР)
Литература
ПсевдонимВересаев
Жанровеисторически роман
ПодписVeresaev Signature.jpg
Викентий Вересаев в Общомедия

Викентий Викентиевич Вересаев (псевдоним на Смидович) (16 януари 1867, Тула – 3 юни 1945, Москва) – руски писател, лекар.

Рисува живота на руската интелигенция – разпадането на народническите илюзии, насочването към марксизма. Автор е на историко-литературни произведения. Преводач на антични поети. Носител е на Държавна награда на СССР от 1943 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Тула. След завършване на средно училище постъпва в Юридическия факултет на Историко-филологическия университет в Санкт Петербург и го завършва през 1888 г.

През 1894 г. завършва Факултета по медицина в университета в Тарту. Занимава се с медицина в Тула. Скоро се мести в Санкт Петербург, установява се в Москва през 1903 г.

По време на Руско-японска война е призован на наборна военна служба като военен лекар и е изпратен в далечната Манджурия през 1904 г.

Пътува до Гърция през 1910 г. Там се запознава с гръцка литература. Отново е военен лекар по време на Първата световна война.

Отново се установява в Москва през 1921 г. Евакуира се в Тбилиси през 1941 г.[1].

Става лауреат на Сталинска премия I степен през 1942 г. Умира на 3 юни 1945 г. Погребан е на Новодевическото гробище (участък № 2) в Москва.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Без път“, 1895 г.
  • „Епидемия“, 1898 г.
  • „Записките на един лекар“, 1901 г. Поставя въпроса за лекарската етика.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Владимир Головин. Викентий Вересаев в Тбилиси. // журнал «Русский клуб».