Вилхелм Адам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вилхелм Адам
германски генерал
Bundesarchiv Bild 183-H04143, Wilhelm Adam.jpg

Звание Генерал-полковник
Години на служба 1897 1918; 1919 – 1943 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany (1903–1919).svg Райхсхер (1918)
War Ensign of Germany (1922–1933).svg Райхсвер (1932)
Balkenkreuz.svg Вермахт (1945)
Военно формирование пехотни войски
Битки/войни Първа световна война
Втората световна война

Роден
Починал
8 април 1949 (71 г.)
Вилхелм Адам в Общомедия

Вилхелм Адам (на немски: Wilhelm Adam) е немски офицер, служил като началник-щаб в Райхсвера в периода преди Адолф Хитлер да поеме властта и като генерал по време на Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Вилхелм Адам е роден на 15 септември 1877 г. в Ансбах, провинция Средна Франкония, Германска империя. През 1897 г. се присъединява към армията като офицерски кадет. Участва в Първата световна война като командир на баварски пионерни части и до края ѝ се издига до щабен офицер.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След края на войната остава да служи на Райхсвера, където заема различни постове на свързочен офицер на баварски военен министър, командир на пехотен батальон и на 20-ти пехотен полк. Към 1933 г. е възпроизведен в чин генерал-полковник и назначен за главнокомандващ на армията. През същата година е командир и на дивизия и на 4ти военен окръг.

През 1938 г., само година преди началото на войната, генерала е пенсиониран.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Полската кампания е привикан отново на служба в армията. През 1943 г. е пенсиониран отново и до края на войната не е привикан повече. Умира на 8 април 1949 г. в Гармиш-Партенкирхен, ФРГ.[2]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Колективен нормативен архив, Посетен на 9 април 2014.
  2. Siegler 1953, стр. 53

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]