Вилхелм Адам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вилхелм Адам
германски генерал

ЗваниеГенерал-полковник
Години на служба1897 1918; 1919 – 1943 г.
Служи на Германска империя
Ваймарска република
Нацистка Германия
Род войски Райхсхер (1918)
Райхсвер (1932)
Вермахт (1945)
Военно формированиепехотни войски
Битки/войниПърва световна война
Втората световна война
НаградиКръст на честта
Унгарски орден за заслуги
Железен кръст

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
8 април 1949 г. (71 г.)
ПогребанМитенвалд, Федерална република Германия
Вилхелм Адам в Общомедия

Вилхелм Адам (на немски: Wilhelm Adam) е немски офицер, служил като началник-щаб в Райхсвера в периода преди Адолф Хитлер да поеме властта и като генерал по време на Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Вилхелм Адам е роден на 15 септември 1877 г. в Ансбах, провинция Средна Франкония, Германска империя. През 1897 г. се присъединява към армията като офицерски кадет. Участва в Първата световна война като командир на баварски пионерни части и до края ѝ се издига до щабен офицер.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

След края на войната остава да служи на Райхсвера, където заема различни постове на свързочен офицер на баварски военен министър, командир на пехотен батальон и на 20 пехотен полк. Към 1933 г. е възпроизведен в чин генерал-полковник и назначен за главнокомандващ на армията. През същата година е командир и на дивизия и на 4-ти военен окръг.

През 1938 г., само година преди началото на войната, генерала е пенсиониран.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Полската кампания е привикан отново на служба в армията. През 1943 г. е пенсиониран отново и до края на войната не е привикан повече. Умира на 8 април 1949 г. в Гармиш-Партенкирхен, ФРГ.[1]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Siegler 1953, стр. 53

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]