Вилхелм фон Хахберг-Заузенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вилхелм фон Хахберг-Заузенберг - рисунка по стенна картина в катедралата на Констанц.

Вилхелм фон Хахберг-Заузенберг (на немски: Wilhelm von Hachberg-Sausenberg, * 1406, † 15 август 1482) е маркграф на Хахберг-Заузенберг от 1428 до 1441 г.

Той е най-малкият син на маркграф Рудолф III (1343–1428) и Анна фон Фрайбург-Нойенбург (1374-1427).

Вилхелм последва баща си през 1428 г. Той разширява замък Заузенбург. През 1432 г. той получава църкви и теритрии. Чрез своя братовчед Йохан фон Фрайбург-Нойенбург той получавдостъп до двора на херцога на Бургундия в Дижон[1]

През 1432 г. херцог Вилхелм III от Бавария го прави за свой управител (Verweser). През 1434 г. херцог Филип III от Бургундия го прави свой съветник и камерхер.[2]

През 1437 г. в служба на австрийския херцог той става фогт в Зундгау, Елзас и Брайзгау. Като фогт Вилхелм е намесен във войната на император Фридрих III против швейцарските айдгеноси. След австрийската загуба в битката при Св. Якоб (1443) Вилхелм по нареждане на императора моли френския крал Шарл VII за помощ, и той изпраща 40 000 наемници, така наречените арманяки.

На 21 юни 1441 г., заради големи финансови задължения, Вилхелм се отказва от управлението в полза на още малолетните му синове Рудолф IV и Хуго. Граф Йохан фон Фрайбург-Нойенбург поема като опекун управлението.[3]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Вилхелм се жени за Елизабет (1422-1458), дъщеря на граф Вилхелм VII от Монфорт-Брегенц. Заради разточителния му живот те се разделят през 1436 г. Те имат децата:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Fritz Schülin: Rötteln-Haagen, Beiträge zur Orts-, Landschafts- und Siedlungsgeschichte, Lörrach, 1965; S. 65.
  • Fritz Schülin: Binzen, Beiträge zur Orts-, Landschafts- und Siedlungsgeschichte, Schopfheim, 1967; S. 523/524 (Stammtafel des Hauses Hachberg-Sausenberg).
  • Karl Seith: Die Burg Rötteln im Wandel ihrer Herrengeschlechter, Ein Beitrag zur Geschichte und Baugeschichte der Burg, Sonderdruck herausgegeben vom Röttelbund e.V., Haagen, o.O.; O.J., S. 13; bei Schülin zitiert "In: Markgräflerland, Jg. 3, Heft 1, 1931".
  • Paul-Joachim Heinig: Kaiser Friedrich III. (1440-1493). Hof, Regierung und Politik, Köln/Weimar/Wien, 1997, S.324-328
  • Johann Christian Sachs: Einleitung in die Geschichte der Marggravschaft und des marggrävlichen altfürstlichen Hauses Baden, Frankfurt und Leipzig 1764, I., S. 542-556

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Karl Seith: Die Burg Rötteln im Wandel ihrer Herrengeschlechter, Ein Beitrag zur Geschichte und Baugeschichte der Burg, Sonderdruck herausgegeben vom Röttelbund e.V., Haagen, o.O.; O.J., S. 14
  2. s. Sachs, S. 548
  3. Fritz Schülin: Rötteln-Haagen, Beiträge zur Orts-, Landschafts- und Siedlungsgeschichte, Lörrach 1965; S. 75.