Вилхелм (Саксония-Ваймар)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вилхелм
Wilhelm von Sachsen-Weimar
херцог на Саксония-Ваймар
Arolsen Klebeband 01 171 3.jpg
Роден
Починал
17 май 1662 г. (64 г.)
Погребан Ваймар, Федерална република Германия

Религия лутеранство
Управление
Период 16201662
Семейство
Род Ветини
Баща Йохан III
Майка Доротея Мария фон Анхалт
Братя/сестри Йохан Фридрих от Саксония-Ваймар
Йохан Ернст I
Албрехт
Фридрих от Саксония-Ваймар
Бернхард от Саксония-Ваймар
Ернст I (Саксония-Гота-Алтенбург)
Съпруга Елеонора Доротея фон Анхалт-Десау (23 май 1625)
Деца Йохан Ернст II (Саксония-Ваймар)
Адолф Вилхелм (Саксония-Айзенах)
Йохан Георг I (Саксония-Айзенах)
Бернхард (Саксония-Йена)
Доротея Мария фон Саксония-Ваймар
Вилхелм в Общомедия

Вилхелм (на немски: Wilhelm von Sachsen-Weimar; * 11 април 1598, Алтенбург; † 17 май 1662 , Ваймар) е от 1620 г. до смъртта си херцог на Саксония-Ваймар. Той се чете и като Вилхелм IV.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Херцог Вилхелм от Саксония-Ваймар

Произлиза от рода на Ернестингските Ветини. Син е на херцог Йохан III († 31 октомври 1605) от Саксония-Ваймар и съпругата му Доротея Мария фон Анхалт (1574 – 1617), дъщеря на княз Йоахим Ернст от Анхалт от род Аскани и сестра на княз Лудвиг I от Анхалт-Кьотен.

Вилхелм следва, както братята му Йохан Ернст I и Фридрих, в университет Йена. От август 1617 до 1619 г. той пътува с братята си през Франция, Англия и Нидерландия. С брат си Фридрих той създава на 24 август 1617 г. във Ваймар литературното „Плодоносно общество“ (Societas fructifera). На 23 години той основава на 21 юли 1621 г. заедно с приятели „Орден на постоянството“ и през 1622/1623 г. патриотичния „Немски свободен съюз“. През това време той последва братята си в Бохемската война и става по-късно генерал. При подялбата на територията им през 1641 г. херцог Вилхелм получава между другото Ваймар и Йена, след смъртта на брат му херцог Албрехт на 20 декември 1644 г. той получава и Саксония-Айзенах.

Херцог Вилхелм умира на 64 години на 17 май 1662 г. във Ваймар.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Вилхелм се жени на 23 май 1625 г. за братовчедката си Елеонора Доротея фон Анхалт-Десау (1602 – 1664), принцеса от Анхалт, дъщеря на княз Йохан Георг I от Анхалт-Десау от род Аскани. Двамата имат девет деца:

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Песен Herr Jesu Christ, Dich zu uns wend (Text, Str. 1 – 3, Komponisten und Liederdichter des evangelischen Gesangbuches, Göttingen 1999 (Handbuch zum Evangelischen Gesangbuch Bd.2), S. 350. ISBN 3-525-50318-0; Eberhard Weismann u.a., Liederkunde. Erster Teil: Lied 1 bis 175, Göttingen 1970 (Handbuch zum Evangelischen Kirchengesangbuch, Band III, 1. Teil, hrsg. v. Christhard Mahrenholz u.a.), S. 454 – 456., z.B. in: Evangelisches Gesangbuch Nr. 155, Gotteslob Nr. 516, Feiern und Loben Nr. 87.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Frank Boblenz, Zum Einfluß Wilhelms IV. von Sachsen-Weimar (1598 – 1662) auf die Entwicklung der Architektur in Thüringen. In: Residenzkultur in Thüringen vom 16. bis 19. Jahrhundert (PALMBAUM Texte: Kulturgeschichte; 8). Bucha bei Jena 1999, S. 114 – 137.
  • Georg Philipp Harsdörffer, Fortpflantzung der hochlöblichen Fruchtbringenden Geselschaft: Das ist / Kurtze Erzehlung alles dessen / Was sich bey Erwehlung und Antrettung hochbesagter Geselschaft Oberhauptes / Deß ... Schmackhaften / ... zugetragen. Samt Etlichen Glückwünschungen / und Einer Lobrede deß Geschmackes. Endter, Nürnberg 1651 (Digitalisat)