Направо към съдържанието

Винцент Бланар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Винцент Бланар
Vincent Blanár
словашки езиковед
Роден
Починал

Учил вУниверситет Коменски
Работил въвВиенски университет
НаградиДоктор хонорис кауза на Софийския университет (19 септември 2000)

Винцент Бланар (на словашки: Vincent Blanar) е словашки езиковед, българист.[1]

Винцент Бланар е роден на 1 декември 1920 година в Хул, околия Нове Замки, Чехословакия. Завършва гимназия в Нове Замки, а след това Словашки и немски език във Философския факултет на Университета „Коменски“ - Братислава. В периода 1942–1943 година работи като гимназиален учител в град Търнава, а от 1943 година започва своята университетска преподавателска и научна кариера. Защитава докторска дисертация през 1946 година. Професор е от 1992 година. Преподава във Философския и Педагогическия факултет на Университета „Коменски“, Философските факултети на Банскобистришкия, Нитренския и Виенския университет, води курсове в университетите в Лайпциг, Ополе и София. Oт 1968 до 1990 година работи в Института по езикознание „Людовит Щур“ на Словашката академия на науките. В периода 1996–1998 година е главен редактор на списание „Slavica Slovaca“, а от 2000 година - член на редакционния му съвет.

Научната му дейност обхваща изследвания в областта на историята на словашкия език, лексикологията, морфологията и синтаксиса. Автор е на първата библиография на словашкото езикознание. В центъра на научните му изследвания са лексикологията и ономастиката. Членува в комисията по ономастика към Международния комитет на славистите, а от 1964 година до 1983 година е председател и член на президиума на Словашката комисия по ономастика. Трудовете на професор Бланар в областта на ономастиката получават наградата на Словашката академия на науките за 1998 година.

Умира на 26 септември 2012 година.

Удостоен е със сребърен и златен плакет „Людовит Щур“ на Словашката академия на науките, със златен медал на Словашката академия на науките за заслуги в областта на обществените науки, със сребърен медал „Йозеф Добровски“ на Чехословашката академия на науките и златен плакет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В 2000 година става почетен доктор на Софийския университет.[2] В 1998 година получава почетна грамота на Министерството на културата.[3] През 2009 година е удостоен от президента на Словашката република с наградата „Прибинов кръст“ I степен за особен принос в областта на словашкото езикознание.

  • Стефан Знеполски, Светомир Иванчев, Карел Мара, Цветана Романска, Иван Леков и Винцент Бланар. Словашко-български речник. (Slovensko-bulharský slovník). Под редакцията на Стефан Знеполски, Иван Леков и Винцент Бланар. 1970, 1174 с.