Вирих Филип фон Даун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вирих Филип фон Даун
австрийски фелдмаршал
Вирих Филип фон Даун (1669 – 1741), австрийски фелдмаршал
Вирих Филип фон Даун (1669 – 1741),
австрийски фелдмаршал

Звание • 1706   Фелдмаршал
Служил на
Хабсбургска монархия
  Австрийска империя
Род войски
Свещена Римска империя
Имперска и Кралска армия
Битки/войни Война за испанското наследство (1701—1714)
Война на Четворния съюз (1718—1720)
ТориноГаетаМилацо
Награди
Орден на Златното руно
1706

Роден
Починал
Виена
Родства
Съветник на Свещения Римски император
Леополд Йозеф фон Даун
Друга дейност Губернатор на Неаполитанското кралство
Губернатор на Хабсбургска Нидерландия
Губернатор на Миланското херцогство
Вирих Филип фон Даун в Общомедия

Граф Вирих Филип фон Даун (1669 – 1741) (на немски: Wirich Philipp von und zu Daun) е фелдмаршал, императорски таен съветник и изтъкнат военачалник от Австрийската империя от първата половина на 18 век. Той е от 1707 до 1708 г. и от 1713 до 1719 г. вицекрал на Неапол. През 1724 –1725 г. той е управител на австрийска Нидерландия и от 1725 до 1736 г. управител на Милано. Ерцхерцог Карл му дава княжество Теано. Баща е на известния фелдмашал Леополд Йозеф фон Даун, генералът на Мария Терезия.

Баща му е фелдмаршал Вилхелм Йохан Антон граф Даун (1621–1706), а майка му е Анна Мария Магдалена графиня фон Алтхан (1635–1712). Брат е на Хайнрих Дитрих Мартин Йозеф граф Даун, императорски фелдмаршалл дворцов веннен съветник (1678–1761), и на фелдмаршал-лейтенант Хайнрих Рихард Лоренц граф Даун (1673–1729). Женен е за Мария Барбара графиня Херберщайн.

Погребан е в капелата Св. Георг на Августинската църква във Виена, където също е погребан и син му, Леополд Йозеф.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • von Janko: Dhaun: Wirich Philipp Lorenz Graf D. v. Thiano. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 115.
  • Zedinger, R.: Die Verwaltung der Österreichischen Niederlande in Wien (1714-1795), Böhlau Verlag, 2000, S. 141-142