Витале Фалиеро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Витале Фалиеро
Vitale Faliero Dodoni
дож на Венеция
Doge Vitale Falier.png
Роден
11-и век
Починал
1096 г.
Погребан Сан Марко, Венеция, Италия
Деца Орделафо Фалиеро
Витале Фалиеро в Общомедия

Витале Фалиеро (на италиански: Vitale Faliero Dodoni) е тридесет и втори дож на Република Венеция от 1084 до 1095 г.

Витале Фалиеро произлиза от знатно венецианско семейство и е един от съветниците на предишния дож Доменико Селво като вероятно взима участие и в неговата оставка от поста след тежкото поражение на Венеция от Робер Гискар през 1084 г.

Фалиеро получава от византийския император Алексий I Комнин титлата дук на Далмация и Хърватия през 1085 г.[1], въпреки че по това време унгарският крал Ласло I вече се наименува крал и на хърватите.

По време на управлението на Фалиеро Венеция е налегната от глад, освен това е сполетяна и от земетресения.

Витале Фалиеро умира през декември 1095 г. и е погребан в базиликата Сан Марко.

Той е и първият дож, чийто портрет е известен, изображението му е увековечено в базиликата.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Витале Фалиеро има брак с Корнела Бембо.[2] Неговият син Орделафо Фалиеро става тридесет и четвърти дож.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Доменико Селво дож на Венецианската република (1084 – 1095) Витале I Микеле