Владислав Кацарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владислав Кацарски
Роден 15 януари 1966 г. (53 г.)
Професия журналист, поет, писател
Националност Флаг на България България
Жанр поезия „Цветен сън“(1992), политическа поезия „Вибрации“(1996), „Музика за самотници“(2002), любовна поезия „Чудесница“(2004), книга с пиеси „Дворцови работи“(2013), романът "Коридорът"(2017), новелите "Загърбената земя"(2018)

Владислав Кацарски е български журналист, поет, писател и общественик.

Биография и дейност[редактиране | редактиране на кода]

Владислав Кацарски е роден на 15 януари 1966 г. в София. Завършва средното си образование в софийското училище за деца с нарушено зрение. Има две висши образования – Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и магистратура за обучение на зрително-затруднени (СУ).

Работи като журналист в сп. „Зари“ от 1990 до 1998 г., радио FM Практика като продуцент на предаването „Присъствие“ (1999), в радио „Нет“ като съавтор и съводещ с Анелия Велинова на предаването „Линия“ (2004 – 2005), в радио „София“ като водещ на предаванията „Бяс“ и „Транс“ (2008 – 2009). Председател и зам.-председател на Съюза на слепите в България (юли 1998 – юни 2000). Работи като главен специалист в централата на ССБ (2001 – 2003). Като управляващ ССБ учредява наградата за проза и поезия на името на поета Георги Братанов към Съюза на българските писатели. Възпитател в Училище за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ – София от 2005 г. През 2011 г. създава (заедно с Анелия Велинова) театралната трупа „Театър на съучениците“, прекръстена на „Хансионът“, която играе с огромен успех на софийските сцени до юни 2014 г. Автор на пиесите за трупата с незрящи и зрящи актьори. От 2014 г. създател, отново съвместно с Анелия Велинова, на единственото социално радио в България, генерален директор, автор и водещ на БРАЙЛ ФМ (braillefm.com). От началото на януари 2016 г. съавтор и водещ съвместно с Анелия Велинова на предаването „На върха на пръстите“ в БНР Бинар. Член на Съюза на българските писатели.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Основател и редактор на първия независим бюлетин за слепи „Куриер“ (1990 – 1992). Автор на текстовете за песните на група „Лотос“ (1990). Владислав Кацарски публикува ярки журналистически текстове в сп. „Зари“, вестниците „Кеш“, „Капитал“, „Тишина“, „Поглед“, „Пари“ и други печатни медии. Автор е на стихосбирките „Цветен сън“ (1992), „Вибрации“ (1996)[1] „Музика за самотници“ (2002) и „Чудесница“ (2004), пиесата „От игла до конец“ в съавторство със Станислав Стратиев (2011). Съставител е на поетичния сборник „Осветени пространства“, на диск с изпълнения на слепи музиканти и композитори (2001).

Възстановява голбала в България. Прави интернет център в ССБ.

Актьор (в ролята на Омир) в пиесата „Орфей и Евридика“ на театър „Окаста“ (2008), актьор в българо-македонската копродукция „Маским“ 2010 г. (вж. в youtube film), През 2007 г. поставя едноактната пиеса „Змеят“, автор на заснетата за ТВ7 пиеса „За Доброто и Злото“, – и двете за слепи деца. участва в биографичния филм „Вибрации“ по едноименната му книга. Чест гост е на предавания за литература и изкуство по радиото и телевизията (БНР, БТВ, ТВ7, ВТВ). Носител на международни и български награди за поезия (Кент – Англия 1997 г., стената на поезията – Франция 2000 г., първа награда за поезия на Балканския кабинет на журналистите (1998), награда „Тамирис“ (1997), от Министерството на културата на България за книгата „Музика за самотници“ (2002). Четен е във Вашингтон 2004 г., тъй като е поканен да участва в сборник стихове на български автори, издаден във Вашингтон). Носител на награда за поезия „Пенчо Славейков“ 2016. За романа „Коридорът“ Съюзът на българските писатели му присъжда Националната награда „Георги Братанов“ за 2017 г. През 2018 г. получава специална награда от Националният литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов“, награда от V Национален конкурс „Николай Лилиев“, „Златен рог“ и „Златен ритон“ за цялостно творчество на фондация „Съкровищата на Панагирик“. През 2018 г. книгата с новели "Загърбената земя" печели награда на Министерството на културата "Помощ за книгата" да бъде издадена на хартиени носители (на зрящо и на брайл), в аудио и e-pub варианти.

Преведен е на всички балкански езици, английски, френски и руски.

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

Учредител е на самодейния фестивал на слепите (1999). Участва в българска антология за поезия на изд. „Дамян Яков“ (2007). Създател на литературната награда на името на поета Георги Братанов към Съюза на българските писатели. Редактор на книгите на някои поети (Люба Александрова, Христина Йорданова, открива Здравко Лекишев). През 2013 г. излиза петата му книга „Дворцови работи“ с негови пиеси и диск с песните от спектакъла „От игла до конец“, издадени от полското издателство „MedUSA“. От 1990 г. досега участва в повече от 25 поетични сборника. През 2017 г. излезе романът му „Коридорът“, издателство „Български писател“, две от новелите от бъдеща книга „Великден“ и „Момче от цветя“ в списанието за литература „Пламък“, един от разказите му „Котешка душа“ и нови стихотворения във вестник "Словото днес, орган на СБП.

Той е избиран за секретар на Националното читалище на слепите „Луи Брайл“ (1991 – 2000), зам.-председател на ССБ (1998 – 2000). Владислав Кацарски е председател на ССБ и управител на 16 предприятия „Успех“ в страната от 18 февруари 1999 до 23 юли 1999 г. Председател на постоянната комисията за култура на слепи в Париж (1998 -2000). През 2002 г. участва в коло поход с тандеми по маршрут София – Прага, организиран със съдействието на Атлантическия клуб.

През 2011 г. Владислав Кацарски създава частна театрална трупа от слепи актьори „Театър на съучениците“, прекръстен на „Хансионът“. От 1998 г. е председател на фондация за информационен обмен и обслужване на слепи и инвалиди „Равностойно партньорство“. Основател и генерален директор на единственото социално радио в България БРАЙЛ ФМ, в което работят слепи специалисти. Автор и водещ на предаванията в БРАЙЛ ФМ, автор и водещ на предаването „На върха на пръстите“ в БНР Бинар.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Братанов, Георги, „Осветени пространства“, София, 1997

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал от sotirof.dir.bg, използван с разрешение.