Владислав Криницки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владислав Павел Криницки
Władysław Paweł Krynicki
полски римокатолически духовник

Роден
Починал
Владислав Павел Криницки в Общомедия
Dzieje Kościoła powszechnego, 1925
Wymowa święta Warszawa, 1906

Владѝслав Павел Кринѝцки (на полски: Władysław Paweł Krynicki ) е полски римокатолически духовник, титулярен акантски епископ (1918 – 1927) и епископ на Влоцлавешката епархия (1927 – 1928).[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 юни 1661 година в полското градче Влоцлавек, Полското царство на Руската империя, в семейството на Марианна (с моминско име Кухарска) и Константи Криницки, обущар.[1][3] В 1879 година завършва гимназия във Влоцлавек.[3] Продължава обучението си в семинарията и след три години в 1882 година започма да учи в Санктпетербургската духовна академия.[2][3] В 1885 година по време на следването си е ръкоположен за свещеник във Влоцлавек от епископ Александер Берешневич.[3][1] В 1886 година завършва със степен магистър по богословие, завръща се във Влоцлавек и служи като викарий в катедралната църква на града, преподава религия в реалната гимназия (1887 – 1899) и преподава различни предмети в семинарията, предимно омилетика и история на църквата.[3] Едновременно с преподаването си в семинарията служи в различни енории на Куявско-Калишката епархия, но обикаля енориите само лятно време, докато през останалото използва наместници.[2][3] В 1908 - 1910 година се лекува във Варшава.[3] В 1910 година влиза в катедралния капитул и става визитатор на манастирите в Куявско-Калишката епархия.[3] В 1914 година става ректор на Висшата духовна семинария във Влоцлавек.[2]

Тъй като куявско-калишкият епископ Станислав Зджитовецки е вече на възраст, а епархията е голяма, на 29 юли 1918 година римският папа Бенедикт XV го назначава за титулярен акантски епископ и заедно с Войчех Овчарек го назначава за викарий на Куявско-Калишката епископия (от 1925 г. Влоцлавешка епископия). Ръкоположен е за епископ заедно с Войчех Овчарек на 10 ноември 1918 година от гнезненския и познански архиепископ Едмунд Далбор, примас на Полша, в съслужение с епископ Станислав Зджитовецки и плоцкия епископ Антони Нововейски.[1][3]

Епископ Владислав Акантски като генерален викарий пребивава в Ченстохова и оглавява окръжния църковен съд. От 1920 година по поръчение на нунция Ахиле Рати е визитатор на религиозните конгрегации. В 1925 година след създаването на Ченстоховската епархия, епископ Владислав иска да се върне във Влоцлавек, но по настояване на епископ Станислав заминава като генерален викарий и глава на църковния съд в Калиш.[3]

След смъртта на епископ Станислав, капитулът избира за негов наследник епископ Владислав Акантски и на 21 ноември 1927 година папа Пий XI го назначава на влоцлавешката катедра.[1] Интронизиран е на 22 април 1928 година. По повод интронизирането му за катедралата е направена нова камбана „Йероним-Владислав“, тежаща 1660 kg, която да замести задигнатата от германците в 1918 година камбана „Йероним“.[3]

Като епископ допуска в диоцеза си Католическата лига, която има за цел затвърждаване на религиозното съзнание на вярващите, въвеждането на евангелския дух в живота на нацията и противопоставяне на надвисналите опасности за религия в Полша. Лигата не успява да изгради структури в епархията, тъй като наследникът на епископ Владислав епископ Карол Радонски е привърженик на Католическо действие. Епископ Владислав полага грижи за образованието - благодарение на неговите усилия Влоцлавешката семинария е призната от държавата за висше училище. При управлението му е завършена и гимназиалната сграда „Ян Длугош“. Епископ Владислав препоръчва създаването на библиотеки в енориите и разпространение на католическата преса. Отделя внимание на връзките с полските икономически емигранти в чужбина, като насърчава свещениците да водят регистри на емигрантите и да им изпращат преса и книги.[3]

Епископ Владислав Влоцлавешки умира след кратко боледуване на 7 декември 1928 година в болница в Отвоцк. Погребан е в криптата на епископите в катедралата. Не успява да завърши плановете си за изграждане на сграда и библиотека за средната семинария. В завещанието си оставя значителни суми за семинарията и катедралата във Влоцлавек.[3]

Автор е на над 100 богословски труда в областта на проповедта, църковната история, каноничното право, създадени предимно докато е преподавател в семинарията във Влоцлавек (1886 - 1918). Сред трудовете му се откроява „История на Вселенската църква“ (Dzieje Kościoła powszechnego), издадена във Влоцлавек в 1908 година, която печели широко признание, претърпява четири последващи издания и е използвана като учебник в много семинарии в Полша. Епископ Криницки е и автор на най-известния учебник в областта на проповядването „Wymowa święta“ (Варшава 1906, 1921). Публикува м 1912 година и кратки омилетични поучения за неделите и празниците през годината. азработени и публикувани колекция от късо науката омилетика учения в неделя и празници през цялата година, според Фр postylli католик по-големи. Якоб Wujek (Wloclawek 1912). Автор е ина „За начина на размишление според метода на Свети Игнатий и за съзнанието“ (O sposobie rozmyślania według metody świętego Ignacego i o rachunku sumienia, Варшава, 1893) и „Размишления върху живота и добродетелите на Богородица за използване от духовната младеж“ (Rozmyślania o życiu i cnotach Matki Bożej dla użytku młodzieży duchownej, Варшава, 1895).[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Władysław Paweł Krynicki †. // The Hierarchy of the Catholic Church. Посетен на 2017-05-19.
  2. а б в г Nitecki, Piotr. Biskupi Kościoła w Polsce w latach 965 – 1999, słownik biograficzny. Warszawa, Instytut wydawniczy Pax, 2000. ISBN 83-211-1311-7.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о Biskupi włocławscy. // Parafia Katedralna we Włocławku. Посетен на 2017-05-19.
Пио Пасерини акантски епископ
(29 юли 1918 – 21 ноември 1927)
Джузепе Антонио Карузо
(като йерисовски)
Станислав Зджитовецки влоцлавешки епископ
(21 ноември 1927 – 7 декември 1928)
Карол Радонски
     Портал „Полша“         Портал „Полша          Портал „Християнство“         Портал „Християнство          Портал „Македония“         Портал „Македония