Владислав Криницки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владислав Павел Криницки
Władysław Paweł Krynicki
полски римокатолически духовник

Роден
Починал

Религия Католическа църква
Семейство
Баща Константи Криницки
Майка Марианна Кухарска
Владислав Павел Криницки в Общомедия
Dzieje Kościoła powszechnego, 1925
Wymowa święta Warszawa, 1906

Владѝслав Павел Кринѝцки (на полски: Władysław Paweł Krynicki ) е полски римокатолически духовник, титулярен акантски епископ (1918 – 1927) и епископ на Влоцлавешката епархия (1927 – 1928).[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 юни 1661 година в град Влоцлавек, Полското царство на Руската империя, в семейството на Марианна (с моминско име Кухарска) и Константи Криницки, обущар.[1][3] В 1879 година завършва гимназия в родния си град.[3] Продължава обучението си във Влоцлавешката семинария и след три години в 1882 година започва да учи в Санктпетербургската духовна академия.[2][3] В 1885 година по време на следването си е ръкоположен за свещеник във Влоцлавек от епископ Александер Берешневич.[3][1] В 1886 година завършва със степен магистър по богословие, завръща се във Влоцлавек и служи като викарий в катедралната църква на града, преподава религия в реалната гимназия (1887 – 1899) и различни предмети в семинарията, предимно омилетика и история на църквата.[3] Едновременно с преподаването си в семинарията служи в различни енории на Куявско-Калишката епархия, но обикаля енориите само лятно време, докато през останалото използва наместници.[2][3] В 1908 – 1910 година се лекува във Варшава.[3] В 1910 година влиза в катедралния капитул и става визитатор на манастирите в Куявско-Калишката епархия.[3] В 1914 година става ректор на Висшата духовна семинария във Влоцлавек.[2]

Тъй като куявско-калишкият епископ Станислав Зджитовецки е вече на възраст, а епархията е голяма, на 29 юли 1918 година римският папа Бенедикт XV го назначава за титулярен акантски епископ и заедно с Войчех Овчарек го назначава за викарий на Куявско-Калишката епископия (от 1925 г. Влоцлавешка епископия). Ръкоположен е за епископ заедно с Войчех Овчарек на 10 ноември 1918 година от гнезненския и познански архиепископ Едмунд Далбор, примас на Полша, в съслужение с епископ Станислав Зджитовецки и плоцкия епископ Антони Нововейски.[1][3]

Епископ Владислав Акантски като генерален викарий пребивава в Ченстохова и оглавява окръжния църковен съд. От 1920 година по поръчение на нунция Ахиле Рати е визитатор на религиозните конгрегации. В 1925 година след създаването на Ченстоховската епархия, епископ Владислав иска да се върне във Влоцлавек, но по настояване на епископ Станислав заминава като генерален викарий и глава на църковния съд в Калиш.[3]

След смъртта на епископ Станислав, капитулът избира за негов наследник епископ Владислав Акантски и на 21 ноември 1927 година папа Пий XI го назначава на влоцлавешката катедра.[1] Интронизиран е на 22 април 1928 година. По повод интронизирането му за катедралата е направена нова камбана „Йероним-Владислав“, тежаща 1660 kg, която да замести задигнатата от германците в 1918 година камбана „Йероним“.[3]

Като епископ допуска в диоцеза си Католическата лига, която има за цел затвърждаване на религиозното съзнание на вярващите, въвеждането на евангелския дух в живота на нацията и противопоставяне на надвисналите опасности за религията в Полша. Лигата не успява да изгради структури в епархията, тъй като наследникът на епископ Владислав епископ Карол Радонски е привърженик на Католическо действие. Епископ Владислав полага грижи за образованието – благодарение на неговите усилия Влоцлавешката семинария е призната от държавата за висше училище. При управлението му е завършена и сградата на гимназия „Ян Длугош“. Епископ Владислав препоръчва създаването на библиотеки в енориите и разпространение на католическата преса. Отделя внимание на връзките с полските икономически емигранти в чужбина, като насърчава свещениците да водят регистри на емигрантите и да им изпращат преса и книги.[3]

Епископ Владислав Влоцлавешки умира след кратко боледуване на 7 декември 1928 година в болница в Отвоцк. Погребан е в криптата на епископите в катедралата. Не успява да завърши плановете си за изграждане на сграда и библиотека за средната семинария. В завещанието си оставя значителни суми за семинарията и катедралата във Влоцлавек.[3]

Автор е на над 100 богословски труда в областта на проповедта, църковната история, каноничното право, създадени предимно докато е преподавател в семинарията във Влоцлавек (1886 – 1918). Сред трудовете му се откроява „История на Вселенската църква“ (на полски: Dzieje Kościoła powszechnego), издадена във Влоцлавек в 1908 година, която печели широко признание, претърпява четири последващи издания и е използвана като учебник в много семинарии в Полша. Епископ Криницки е и автор на най-известния учебник в областта на проповядването „Свещено красноречие“ (на полски: Wymowa święta) (Варшава 1906, 1921). През 1912 година публикува спорника „Кратки омилетични поучения за неделите и празниците през цялата година“ (на полски: Krótkie nauki homiletyczne na niedziele i uroczystości całego roku) (Влоцлавек, 1912). Автор е и на „За начина на размишление според метода на Свети Игнатий и за изследването на съвестта“ (на полски: O sposobie rozmyślania według metody świętego Ignacego i o rachunku sumienia) (Варшава, 1893) и „Размишления върху живота и добродетелите на Богородица за използване от духовната младеж“ (на полски: Rozmyślania o życiu i cnotach Matki Bożej dla użytku młodzieży duchownej) (Варшава, 1895).[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Władysław Paweł Krynicki †. // The Hierarchy of the Catholic Church. Посетен на 19 май 2017.
  2. а б в г Nitecki, Piotr. Biskupi Kościoła w Polsce w latach 965 – 1999, słownik biograficzny. Warszawa, Instytut wydawniczy Pax, 2000. ISBN 83-211-1311-7.
  3. а б в г д е ж з и к л м н о Biskupi włocławscy. // Parafia Katedralna we Włocławku. Посетен на 19 май 2017.
Пио Пасерини акантски епископ
(29 юли 1918 – 21 ноември 1927)
Джузепе Антонио Карузо
(като йерисовски)
Станислав Зджитовецки влоцлавешки епископ
(21 ноември 1927 – 7 декември 1928)
Карол Радонски
     Портал „Полша“         Портал „Полша          Портал „Християнство“         Портал „Християнство          Портал „Македония“         Портал „Македония