Влакът беглец
Влакът беглец | |
---|---|
Runaway Train | |
Режисьори | Андрей Кончаловски[1][2] |
Сценаристи | Акира Куросава |
В ролите | Джон Войт Ерик Робъртс Ребека де Морни Кайл Хефнър |
Музика | Тревър Джоунс |
Филмово студио | „Голан-Глобъс“ |
Жанр | екшън трилър |
Премиера | 15 ноември 1985 г. |
Времетраене | 111 минути |
Страна | ![]() |
Език | английски |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie |
„Влакът беглец“ (на английски: Runaway Train) е американски филм от 1985 година на режисьора Андрей Кончаловски по сценарий Джордже Миличевич, Пол Зиндел и Едуард Бънкър, базиран на по-ранен нереализиран сценарий на Акира Куросава.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Филмът разказва историята на двама избягали при -30 °C, скрити в колесен контейнер за събиране на затворнически бельо, дрехи и през подземен канал за отходни води, съдържащи урина и екстременти, изливащи се от няколко метра височина скачат в река, след като са излежали присъда в Стоунхейвън: затвор със строг режим разположен в американския щат Аляска, изплуват от нея, после минават през гора, озовават се край жп коловози, край които намират неохранявано незаключено служебно жп помещение, където оставят затворническите си дрехи, а се дегизират в жп такива, после се качват на последния от общо 4 закачени един за друг дизелови локомотиви, като единия от тях успява благодарение на незаключената неохранявана командна кабина да задвижи композицията. Машинистът, намиращ се в неводещия дизелов локомотив, се опитва в кабината на втория по ред локомотив да спре цялата локомотивна композиция но не успява, вследствие на уплахата получава сърдечен проблем и при излизането си от командната кабина пада между коловозите, без да успее да сигнализира колегите си за опасната ситуация, а влакът набира голяма скорост през заснежените поля и планински терен. След като при тях идва помощник-локомотивната машинистка, която преди тръгване на влака е заспала в единия от локомотивите, но се събужда след като композицията с повредени спирачки се удря в последния вагон на насреща много бавно движещ се товарен влак, на чиито машинист е наредено чрез телефонен разговор да го придвижи бързо в съседен коловоз понеже срещу него иде бързо движещ се влак с неизправна спирачна система, успява да подаде звукови сигнали (56-а минута от начало филм, скоростта на останалия без изправни спирачки влак вече се е увеличила до ~105 км/ч) чрез тифона (уред в локомотив за подаване на звуков сигнал) . В 60-а минута в последния локомотив идва жп служителка, с цел да разбере кой без позволение е задвижил локомотивната композиция. Четирите локомотива, останали без спирачни накладки, тъй като последните вследствие продължителното търкане в бандажите са се изтъркали непоправимо и на практика са станали неизползваеми, минават по дървен жп мост, разположен непосредствено след тунел, благополучно макар и с почти 2 пъти по-висока от разрешената за движение по моста скорост. Дежурният жп диспечер успява да предотврати сблъсък на движещата се с повредени спирачки композиция с насреща движещ се пътнически влак, като я отклонява навреме в жп линия без никакъв изход, т.е. челен (глух) коловоз. След това началникът на затвора, откъдето са избягали двамата престъпници, се спуска чрез стълба от хеликоптер и успява да влезе в кабината на челния локомотив, но там преди това е влязъл единият от двамата избягали затворници, който удря с бутилка от пожарогасител началника си и успява благодарение на зашеметяването и ниската температура да му сложи белезници, които пък заключва за оборудване в кабината, след което чрез лостова система успява да разкачи водещият локомотив от останалите три такива, който локомотив сам продължава да се движи по жп линия, която не продължава в друга никаква такава и в цял ръст, с разперени хоризонтално и изпънати ръце, се изправя върху покрива на движещия се локомотив, а останалите три локомотива, в които са локомотивната помощник-машинистка и вторият избягъл затворник, спират.
Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]
- Джон Войт – Манни
- Ерик Робъртс – Бък
- Ребека де Морни – Сара
Награди[редактиране | редактиране на кода]
Има три номинации за „Оскар“: за главна мъжка роля (Джон Войт), за поддържаща мъжка роля (Ерик Робъртс) и за монтаж (Хенри Ричардсън). Кончаловски е номиниран за „Златна палма“ на филмовия фестивал в Кан. Джон Войт печели „Златен глобус“ за актьор в драматичен филм, а „Влакът беглец“ е номиниран за „Златен глобус“ за драматичен филм и за поддържаща роля в драматичен филм (Ерик Робъртс).
Реплики[редактиране | редактиране на кода]
- Сара: „Ти си животно!“
Мени: „Не, още по-лошо! Аз съм човек! Човек!!“ - Ранкин: „Страхуваш се да умреш колкото всеки друг се страхува, но аз няма да те пусна на свобода. Чуваш ли?!“
Манни: „Ранкин – аз съм свободен. Аз съм СВОБОДЕН.“ - Манни: „Дали губя ... дали печеля ... – има ли разлика?!“
- Ранкин: „Боже – не го убивай. Нека аз сторя това .“
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Ерик Робъртс тренира няколко месеца преди снимките, за да качи 15 кг.
- Пилотът на хеликоптер Ричард Холи загива при катастрофа по време на снимките. Филмът е в негова памет.
- Джон Войт предлага героят му да има мустаци, след като гледа „Scared Straight!“ (1978), документален филм за затворници.
- За да се подготви за ролята си на Манни, Джон Войт прекарва известно време със затворници от затвора „Сан Куентин“. Години след това той поддържа връзка с някои от тях.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.filmaffinity.com. Посетен на 8 април 2016 г.
- ↑ bbfc.co.uk. Посетен на 8 април 2016 г.