Внезапни улици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Внезапни улици
Автор Иванка Могилска
Първо издание 2013 г.
България
Издателство Жанет 45
Оригинален език български
Жанр драма
Страници 288

Издателство в БГ Жанет 45
ISBN ISBN 9789544919849

„Внезапни улици“ е роман от 2013 година на българската писателка Иванка Могилска.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Действието в романа се развива в периода 1956 – 2012 година. Историческите факти, маршрутите за бягство от България към Европа и бежанските лагери са напълно реални. Постоянният град-декор край морето е измислен.

Маргарита – безработна сценаристка – е наета от възрастен мъж, който не е напускал дома си от 20 години, да напише сценарий за живота му такъв, какъвто никога не се е състоял. Мъжът е избягалият от България през 60-те години на 20 век сценограф Макс Райнхард. Тръгнал да търси внезапно изчезналата си любима – фотографка, той минава през поредица от бежански лагери и успява да стигне до Париж, където предполага, че се намира тя. Не я открива.

Не се отказва да я търси през целия си живот. Докато прави декори за филми в Италия, Испания, Франция, той създава рисунки и скици за един специален град. В него са събрани най-красивите улици от местата, които е посетил и които се надява да покаже на своята любима, щом я намери отново.

30 години след като е избягал от страната си, Макс Райнхард се връща в София заедно със своя приятел – френски продуцент, за да построят измисления град, като постоянен кинодекор край морето. Процесът на работа е прекратен внезапно, с голям медиен скандал. Строежът е изоставен, продуцентът се връща в Париж и никой не чува нищо повече за Макс Райнхард.

Маргарита – сценаристката – трябва да разбере какво точно се е случило, защо сценографът не излиза от дома си, срещнал ли е отново жената, която обича. Всичко това ще ѝ помогне да напише сценария, в който Макс и любимата му никога не са напускали страната и живеят щастливо заедно до дълбоки старини.

Тя прави свое разследване, успява да се свърже с френския продуцент и да открие какво е станало с фотографката. По време на търсенията си среща унгарски музикант – акордеонист. Привлечена от него и от музиката му, Маргарита му дава снимка с тайнствен надпис на гърба. На нея се вижда джаз бар в Будапеща, съществувал в мазетата на общината, затворен преди години заради скандален филм и по-късно пресъздаден в призрачния град-декор край морето. Музикантът си заминава, а Маргарита се опитва да се справи с внезапното си увлечение като вплита любовта си към него в сценария, който трябва да напише за Макс Райнхард.

Обсебеният от музиката живот на акордеониста лека-полека се разпада. Той се опитва да открие българката и да разбере защо му е дала снимка на единственото място, в което се е чувствал у дома.

„Внезапни улици“ търси отговор на въпроси като: в какво да вярваме – в шанса, в изкуството, в себе си или в хората, които ни обичат? Как е възможно да се изживеят два живота наведнъж? Историческите събития фон ли са или са главен участник в съдбата на обикновените хора? Къде свършва измислицата и

започва реалността?

Край на разкриващата сюжета част.

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Книгата има сайт и фейсбук страница. Съществува и специално изработена по нея интерактивната карта. [1] По романа е създаден пърформанс със същото име от Албена Баева. Баева създава и кратък филм по романа. [2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]