Волфганг Юлиус (Хоенлое-Нойенщайн)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Волфганг Юлиус фон Хоенлое–Нойенщайн
граф на Хоенлое–Нойенщайн
Wolfgang Julius von Hohenlohe-Neuenstein.jpg
Волфганг Юлиус фон Хоенлое–Нойенщайн
Лични данни
Други титли генерал-фелдмаршал
Роден
Починал
26 декември 1698 г. (76 г.)
Погребан в Нойенщайн
Наследник Йохан Фридрих I фон Хоенлое-Йоринген
Семейство
Династия Хоенлое
Баща Крафт VII (III) фон Хоенлое-Нойенщайн-Вайкерсхайм
Майка София фон Цвайбрюкен-Биркенфелд
Бракове София Елеонора фон Холщайн-Пльон
Франциска Барбара фон Велц
Герб Hohenlohe-Scheibler46ps.jpg
Волфганг Юлиус фон Хоенлое–Нойенщайн в Общомедия
Волфганг Юлиус фон Хоенлое е главнокомандващ заедно с Никола Зрински при обсадата на Нови Зрин (1664) в северна Хърватия

Волфганг Юлиус фон Хоенлое–Нойенщайн (на немски: Wolfgang Julius von Hohenlohe-Neuenstein; * 3 август 1622 в Нойенщайн; † 26 декември 1698 във Франкфурт на Майн) е немски генерал-фелдмаршал и от 1677 г. последният граф на Хоенлое–Нойенщайн.

Той е четвъртият син на граф Крафт VII (III) фон Хоенлое-Нойенщайн-Вайкерсхайм (1582 – 1641) и пфалцграфиня София фон Цвайбрюкен-Биркенфелд (1593 – 1676), дъщеря на пфалцграф Карл фон Цвайбрюкен-Биркенфелд (1560 – 1600) и Доротея фон Брауншвайг-Люнебург (1570 – 1649).[1]

През Тридесетгодишната война на 15 години той е ранен на лицето през 1637 г. Отива във френската войска, попада седем месеца в плен. През 1657 г. се връща в родината. От 1664 г. той като генерал се бие в Хърватия и Унгария проти турците и става генерал-фелдмаршал. Той се връща в родината и си купува на 4 май 1667 г. господството Вилхермсдорф при Нюрнберг.

През 1677 г. той и братята му поделят собственостите. По-големите му братя са Йохан Фридрих I (1617 – 1702), граф в Йоринген, и Зигфрид (1619 – 1684), от 1677 г. граф във Вайкерсхайм, а по-малкият му брат Йохан Лудвиг (1625 – 1689) е от 1677 г. граф в Кюнцелзау.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Волфганг Юлиус се жени на 25 август 1666 г. в дворец Пльон за принцеса София Елеонора фон Холщайн-Пльон (* 30 юли 1644 в Пльон; † 22 януари 1729 в Нойенщайн), дъщеря на херцог Йоахим Ернст фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Пльон и Доротея Августа фон Шлезвиг-Холщайн-Готорф. Бракът е бездетен.[2]

Волфганг Юлиус се жени втори път на 4 септември 1689 г. във Вилхермсдорф за графиня Франциска Барбара фон Велц (* 4 август 1660; † 3 април 1718 във Вилхермсдорф), дъщеря на граф Франц фон Велц-Еберщайн (1635 – 1674) и Анна Барбара, фрайин фон Гун (ок. 1640 – 1681). Бракът е бездетен.

Той умира на 26 декември 1698 във Франкфурт на 76 години и е погребан в Нойенщайн. Наследен е от брат му Йохан Фридрих I фон Хоенлое-Йоринген. Вдовицата му Франциска Барбара наследява Вилхермсдорф и се омъжва втори път на 22 юни 1701 г. във Вилхермсдорф за княз Филип Ернст фон Хоенлохе-Валденбург-Шилингсфюрст (1663 – 1759).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: Hohenlohe, Wolfgang Julius Graf. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof- und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 201 (Digitalisat).
  • Constantin von Wurzbach: Hohenlohe, altes Herrengeschlecht in Franken. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 9. Theil. Kaiserlich-königliche Hof – und Staatsdruckerei, Wien 1863, S. 200 f.
  • Karl Schumm: Hohenlohe, zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
  • Alma Hannig, Martina Winkelhofer-Thyri: Die Familie Hohenlohe. Eine europäische Dynastie im 19. und 20. Jahrhundert, Verlag Böhlau, Köln 2013, ISBN 978-3-41222201-7.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]