Вонон I (Партия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вонон I
Coin of Vonones I of Parthia.jpg
Роден
Починал
Семейство
Род Аршакиди (Партско царство)
Баща Фраат IV
Вонон I в Общомедия

Вонон I е владетел на Партия от династията на Арсакидите. Управлява около 812 г.[1][2][3]

Най-възрастен син на Фраат IV, Вонон бил изпратен като заложник в Рим, след сключването на мирния договор с Октавиан Август. След свалянето на Фраатак и убийството на Ород III, Вонон I заема трона с подкрепата на римляните. Той обаче не бил популярен сред партските благородници, които гледали на него като на римско протеже.[1]

Вонон I, който прекарал повечето от живота си при римляните, бил чужд на партските обичаи и нямал особен интерес към традиционните царски занимания с лов и коне, както пише Тацит. Вонон будел неприязън и подигравки сред партските си поданици, заради своето скъперничество, чуждестранни маниери и привързаността си към гърците от личната му свита.[1][4]

Скоро след възкачването на Вонон I, поддържаният от дахите Артабан II изявява претенции за властта. Около 10/11 г. Аратабан II побеждава и прогонва Вонон I от Партия, който е принуден да избяга в Армения, където заема овакантения трон. Желаейки да избегне война с партите, император Август не го подкрепил отново за претендент.[1][5]

Артабан II продължава да воюва срещу Вонон в Армения, опитвайки се да го измести от там и да го замени с един от синовете си. Като арменски владетел, Вонон не получава одобрение и помощ от римския император Тиберий, който предпочел да запази мира с партите. По нареждане на императора, през 15/16 г. Вонон абдикира и се установява под римска закрила първо в провинция Сирия, а след това в Киликия, запазвайки царските си почести и начин на живот. През 19 г. Вонон е убит от охраната си при опит за бягство.[1][5][6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Mehrdad Kia – The Persian Empire: A Historical Encyclopedia (Volume 1), ABC-CLIO (2016), p. 206 – 207
  2. Touraj Daryaee (editor) – The Oxford Handbook of Iranian History, Oxford University Press (2012), p. 174
  3. Richard Nelson Frye – The History of Ancient Iran, Verlag C.H. Beck, München (1984), p. 237
  4. Тацит – Анали, Книга II, глава 2: ((ru)); ((en))
  5. а б A. D. H. Bivar – The Political History of Iran under the Arsacids. In: Ehsan Yarshater (editor) – The Cambridge History of Iran, Vol. 3 (part I), Cambridge University Press (1983), p. 68 – 69
  6. Neilson C. Debevoise – A Political History of Parthia, The University of Chicago Press (1938), pp. 151 – 155

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]