Врачанско македонско благотворително братство
| Врачанско македонско благотворително културно-просветно братство „Трайко Китанчев“ | |
 Печат на Врачанското благотворително културно-пресветно братство „Трайко Китанчев“ | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | обществена организация |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | Враца, България |
| Езици | български |
Врачанското македонско благотворително културно-просветно братство „Трайко Китанчев“ е организация на бежанците от областта Македония, установили се във Враца.
История
[редактиране | редактиране на кода]На Първия македонски конгрес, провел се в София на 19 – 28 март 1895 година, е основана Македонската организация, която бързо започва да образува клонове в цялата страна. Основано е и дружество във Враца, което участва активно в дейността на Организацията. На Втория конгрес от 3 до 16 декември 1895 година делегат е Стефанаки Савов,[1] на Шестия конгрес от 1 до 5 май 1899 година делегат е Никола Мискинов,[2] на Седмия конгрес от 30 юли до 5 август 1900 година делегат е отново Никола Мискинов[3] и на Осмия конгрес от 4 до 7 април 1901 година делегат е Лазар Симидчиев.[4]
След Първата световна война дружеството е възстановено като благотворително братство, част от Съюза на македонските емигрантски организации. На 30 октомври 1920 година във Враца се учредява македонско братство на събрание, ръководено от Панталей Кондов. Избрано е настоятелство в състав Стамат Стаматов (председател), Константин Пазов и Борис Иванов (подпредседатели), Димитър В. Димитров (секретар), Киро Младенов (касиер), Евтим Георгиев и Кипро Павлов са членове.[5] Делегати от братството на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година са Иван Д. Канелов, Константин Пазов и Стамат Стаматов.[6]
| Членове основатели на братството от октомври 1920 година[7] | |||
|---|---|---|---|
| Име | Занаятие | ||
| Стамат Стаматов | запасен полковник | ||
| Костадин Пазов | запасен полковник | ||
| Атанас Иванов | запасен полковник | ||
| Панайот Николов | запасен полковник | ||
| Вангел Георгиев | свещеник | ||
| Димитър Поптодоров | свещеник | ||
| Димитър Янчулев | свещеник | ||
| Тодор Анастасов | учител | ||
| Кузман Йосифов | учител | ||
| Иван Цоков | учител | ||
| Панайот Кондов | учител | ||
| Симеон Златков | учител | ||
| Анна Мокрева | учителка | ||
| Люба Иванова Калоянова | учителка | ||
| Дука Скопакова | учителка | ||
| Климент Скопаков | учител | ||
| Елена Георгиева | учителка | ||
| Георги Златков | дюлгер | ||
| Спиро Стайков | хлебар | ||
| Дамян Станоев | хлебар | ||
| Киро Младенов | хлебар | ||
| Димитър В. Димитров | търговец | ||
| Гино Павлов | бозаджия | ||
| Кипро Павлов | бозаджия | ||
На 18 януари 1925 година братството си избира ново настоятелство в състав Константин Пазов (председател), Тодор Анастасов (подпредседател), Ник. Бакърджиев (секретар), Ив. Д. Канелов (касиер) и членове съветници Дим. Поптодоров, Дим. В. Димитров и К. Попшаламанов.[8] През май 1925 година Константин Пазов се изселва от Враца и спира да бъде председател на братството.[9] В началото на 1926 година на годишно общо събрание е избрано настоятелство в състав Т. Анастасов (председател), Димитър Поптодоров (подпредседател), Димитър В. Димитров (секретар), Иван Д. Канелов (касиер), а Щерю Нашков, Филип Куршелов и Панталей Кондов са съветници.[10]
През 1936 година е избрано ръководство в състав Тодор Анастасов (председател), Вангел Георгиев (подпредседател), Димитър В. Димитров (секретар), Георги Костов (касиер), Данаил Младенов и Иван Панев са членове. В контролната комисия влизат Димитър Поптодоров (председател), Люба Иванова Калъпова (член) и Михаил Бояджиев (член).[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53-57, 60, 66.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 131.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
- ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 261.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 501 – 502.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 502 – 503.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (96). София, СМЕО, 6 февруари 1925. с. 3.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (112). София, СМЕО, 5 юни 1925. с. 3.
- ↑ Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (151). София, СМЕО, 19 март 1926. с. 3.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 503.
