Вулфинг фон Щубенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вулфинг фон Щубенберг
доминиканец и епископ на Лавант и княжески епископ на Бамберг
Роден
около 1259 г.
Починал

Религия Католическа църква

Вулфинг фон Щубенберг (на немски: Wulfing von Stubenberg, Wülfing von Stubenberg; * 1259, Капфенберг, Щирия, Австрия; † 14 март 1318, Бамберг) е доминиканец и епископ на Лавант (1299 – 1304) и княжески епископ на Бамберг (1304 – 1318).

Произход и духовна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Вулфинг фон Щубенберг е роднина с род Хабсбург. Той е син на Вулфинг фон Щубенберг от Щирия (ок. 1220 – ок. 1280) и съпругата му Елизабет фон Ортенбург от Каринтия (ок. 1225 – след 15 март 1287).

Вулфинг следва и става магистер и доктор декреторум. През 1273 г. той е свещеник в Брук ан дер Мур, 1278 г. дворцов каплан на архиепископа на Залцбург Фридрих II фон Валхен († 1284) и през 1288 г. доминиканец. По-късно той е приор на манастир Фризах и едновременно свещеник на Брук.

През 1290 г. Вулфинг е избран за архиепископ на Залцбург, но не е одобрен. През 1299 г. е назначен за епископ на Лавант. На 31 януари 1304 г. папа Бенедикт XI го изпраща в Бамберг.

Още през 1305 г. Вулфинг назначава брат си Фридрих фон Щубенберг за хауптман на бамбергските собствености в Каринтия.

Вулфинг фон Щубенберг е погребан заедно с бамбергските епископи Еберхард I († 1040), Егилберт († 1146), Тимо († 1201) и Хайнрих II фон Щернберг († 1328) в каменен саркофаг, който днес се намира в южната стена на криптата на Бамбергската катедрала.[1]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: Stubenberg, Wülfing (VII.). In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 40. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1880, S. 139 f.
  • Constantin von Wurzbach: Stubenberg, die Herren und Grafen, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 40. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1880, S. 117 – 124
  • Erich von Guttenberg: Das Bistum Bamberg (= Germania Sacra. Abt. 2: Die Bistümer der Kirchenprovinz Mainz. Bd. 1). Teil 1. de Gruyter, Berlin u. a. 1937, S. 197 – 200.
  • Helmut Flachenecker: Wulfing von Stubenberg. In: Erwin Gatz: Die Bischöfe des Heiligen Römischen Reiches. Ein biographisches Lexikon. 1198 bis 1448. Duncker und Humblot, Berlin 2001, ISBN 3-428-10303-3, S. 44 – 45.
  • Johannes Kist: Fürst-und Erzbistum Bamberg. Leitfaden durch ihre Geschichte von 1007 bis 1960. Historischer Verein Bamberg, Bamberg 1962, S. 43 – 44.
  • Karlmann Tangl: Reihe der Bischöfe von Lavant. Johann Leon, Klagenfurt 1841, S. 228 – 229.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Georg Thomas Rudhart: Des Königs Konrad III. Grabstätten im Dome zu Bamberg. In: Archiv für Geschichte von Oberfranken/Archiv für Geschichte und Altertumskunde von Oberfranken, Band 3, Heft 2, Bayreuth 1846, S. 101 – 107, S. 106..