Вулфинг фон Щубенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на фон Щубенберг
Герб на епископството Лавант ок. 1605
Герб на епископството Бамберг, „Книга на гербовете“ от 1605

Вулфинг фон Щубенберг (на немски: Wulfing von Stubenberg, Wülfing von Stubenberg; * 1259 в Капфенберг, Щирия, Австрия; † 14 март 1318 в Бамберг) е доминиканец и епископ на Лавант (1299 – 1304) и княжески епископ на Бамберг (1304 – 1318).

Вулфинг фон Щубенберг е роднина с род Хабсбург. Той е син на Вулфинг фон Щубенберг от Щирия (ок. 1220 – ок. 1280) и съпругата му Елизабет фон Ортенбург от Каринтия (ок. 1225 – след 15 март 1287).

Вулфинг следва и става магистер и доктор декреторум. През 1273 г. той е свещеник в Брук ан дер Мур, 1278 г. дворцов каплан на архиепископа на Залцбург Фридрих II фон Валхен († 1284) и през 1288 г. доминиканец. По-късно той е приор на манастир Фризах и едновременно свещеник на Брук.

През 1290 г. Вулфинг е избран за архиепископ на Залцбург, но не е удобрен. През 1299 г. той е назначен за епископ на Лавант. На 31 януари 1304 г. папа Бенедикт XI го изпраща в Бамберг.

Още през 1305 г. Вулфинг назначава брат си Фридрих фон Щубенберг за хауптман на бамбергските собствености в Каринтия.

Вулфинг фон Щубенберг е погребан заедно с бамбергските епископи Еберхард I († 1040), Егилберт († 1146), Тимо († 1201) и Хайнрих II фон Щернберг († 1328) в каменен саркофаг, който днес се намира в южната стена на криптата на Бамбергската катедрала.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Constantin von Wurzbach: Stubenberg, Wülfing (VII.). In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 40. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1880, S. 139 f.
  • Constantin von Wurzbach: Stubenberg, die Herren und Grafen, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 40. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1880, S. 117 – 124
  • Erich von Guttenberg: Das Bistum Bamberg (= Germania Sacra. Abt. 2: Die Bistümer der Kirchenprovinz Mainz. Bd. 1). Teil 1. de Gruyter, Berlin u. a. 1937, S. 197 – 200.
  • Helmut Flachenecker: Wulfing von Stubenberg. In: Erwin Gatz: Die Bischöfe des Heiligen Römischen Reiches. Ein biographisches Lexikon. 1198 bis 1448. Duncker und Humblot, Berlin 2001, ISBN 3-428-10303-3, S. 44 – 45.
  • Johannes Kist: Fürst-und Erzbistum Bamberg. Leitfaden durch ihre Geschichte von 1007 bis 1960. Historischer Verein Bamberg, Bamberg 1962, S. 43 – 44.
  • Karlmann Tangl: Reihe der Bischöfe von Lavant. Johann Leon, Klagenfurt 1841, S. 228 – 229.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Georg Thomas Rudhart: Des Königs Konrad III. Grabstätten im Dome zu Bamberg. In: Archiv für Geschichte von Oberfranken/Archiv für Geschichte und Altertumskunde von Oberfranken, Band 3, Heft 2, Bayreuth 1846, S. 101 – 107, S. 106..