Еберхард I (Бамберг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герб на епископството Бамберг, „Книга на гербовете“ от 1605
Герб на графовете на Абенберг
Катедралата на Бамберг

Еберхард I (на немски: Eberhard I Bischof von Bamberg; * ок. 973; † 13 август 1040 в Бамберг) от род Абенберги е първият епископ на Бамберг (1007 – 1040).

Брат е на граф Куоно-Конрад фон Рангау († 1020/1021). Роднина е на папа Дамас II († 1048), Ото епископ на Регенсбург († 1089) и Конрад I фон Абенберг († 1147), архиепископ на Залцбург (1106 – 1147).[1]

Еберхард вероятно е много близък роднина (племенник) на император Хайнрих II (упр. 1002 – 1024), основателят на епископството Бамберг на 1 ноември 1007 г. От 1006 г. Еберхард е канцлер за Германия и Италия. През 1007 г. той е избран и помазан за епископ от архиепископа на Майнц Вилигис. Той е тесен съветник на краля като канлер на Италия от 1009 до края на 1012 г. и след това. През 1013 г. той е ерцканцлер за Италия до смъртта на император Хайнрих II през 1024 г. Еберхард основава каноник-манастира Св. Стефан (1007/1009) и бенедиктанския манастир Михелсберг като епископски манастир (1015). Манастирската църква Св. Стефан е осветена през 1020 г. от папа Бенедикт VIII. Новият крал Конрад II (1024 – 1039) назначава за ерцлканцлер на Италия Арибо, архиепископът на Майнц. Влиянието на Еберхард в двора намалява.[2][3]. През 1027 г. той участва в църковния събор във Франкфурт. Хайнрих III (1039 – 1056) признава привилегиите му още пет седмици след възкачването му в управлението.

Еберхард I е погребан заедно с бамбергските епископи Егилберт († 1146), Тимо († 1201), Вулфинг фон Щубенберг († 1318) и Хайнрих II фон Щернберг († 1328) в каменен саркофаг, който днес се намира в южната стена на криптата на Бамбергската катедрала, основана през 1004 г. от император Хайнрих II.[4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Theodor Henner: Eberhard I. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 534 f.
  • Johannes Kist: Fürst-und Erzbistum Bamberg. Leitfaden durch ihre Geschichte von 1007 bis 1960. 3., völlig neugestaltete und wesentlich vermehrte Auflage. Historischer Verein Bamberg, Bamberg 1962, S. 14 – 24.
  • Franz-Josef Schmale: Eberhard I. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 226.
  • Alfred Wendehorst: Eberhard I. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 3, Artemis & Winkler, München/Zürich 1986, ISBN 3-7608-8903-4, Sp. 1519.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Eberhard I. Bischof v.Bamberg, ww-person.com
  2. Regesta Imperii III 1 Nr. p
  3. Regesta Imperii III 1 Nr. 214
  4. Georg Thomas Rudhart: Des Königs Konrad III. Grabstätten im Dome zu Bamberg. In: Archiv für Geschichte von Oberfranken/Archiv für Geschichte und Altertumskunde von Oberfranken, Band 3, Heft 2, Bayreuth 1846, S. 101 – 107, S. 106.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]