Еберхард I (Бамберг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Еберхард I
епископ на Бамберг
Роден
около 973 г.
Починал
1040 г. (67 г.)

Религия Католическа църква
Герб на епископството Бамберг, „Книга на гербовете“ от 1605
Герб на епископството Бамберг, „Книга на гербовете“ от 1605
Братя/сестри Куоно-Конрад фон Рангау

Еберхард I (на немски: Eberhard I Bischof von Bamberg; * ок. 973; † 13 август 1040, Бамберг) от род Абенберги, е първият епископ на Бамберг (1007 – 1040).

Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата на Бамберг

Брат е на граф Куоно-Конрад фон Рангау († 1020/1021). Роднина е на папа Дамас II († 1048), Ото епископ на Регенсбург († 1089) и Конрад I фон Абенберг († 1147), архиепископ на Залцбург (1106 – 1147).[1]

Еберхард вероятно е много близък роднина (племенник) на император Хайнрих II (упр. 1002 – 1024), основателят на епископството Бамберг на 1 ноември 1007 г. От 1006 г. Еберхард е канцлер за Германия и Италия. През 1007 г. той е избран и помазан за епископ от архиепископа на Майнц Вилигис. Той е тесен съветник на краля като канлер на Италия от 1009 до края на 1012 г. и след това. През 1013 г. той е ерцканцлер за Италия до смъртта на император Хайнрих II през 1024 г.

Еберхард основава каноник-манастира Св. Стефан (1007/1009) и бенедиктанския манастир Михелсберг като епископски манастир (1015). Манастирската църква Св. Стефан е осветена през 1020 г. от папа Бенедикт VIII. Новият крал Конрад II (1024 – 1039) назначава за ерцлканцлер на Италия Арибо, архиепископът на Майнц. Влиянието на Еберхард в двора намалява.[2][3] През 1027 г. той участва в църковния събор във Франкфурт. Хайнрих III (1039 – 1056) признава привилегиите му още пет седмици след възкачването му в управлението.

Еберхард I е погребан заедно с бамбергските епископи Егилберт († 1146), Тимо († 1201), Вулфинг фон Щубенберг († 1318) и Хайнрих II фон Щернберг († 1328) в каменен саркофаг, който днес се намира в южната стена на криптата на Бамбергската катедрала, основана през 1004 г. от император Хайнрих II.[4]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Theodor Henner: Eberhard I. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 5, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 534 f.
  • Johannes Kist: Fürst-und Erzbistum Bamberg. Leitfaden durch ihre Geschichte von 1007 bis 1960. 3., völlig neugestaltete und wesentlich vermehrte Auflage. Historischer Verein Bamberg, Bamberg 1962, S. 14 – 24.
  • Franz-Josef Schmale: Eberhard I. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 4, Duncker & Humblot, Berlin 1959, ISBN 3-428-00185-0, S. 226.
  • Alfred Wendehorst: Eberhard I. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 3, Artemis & Winkler, München/Zürich 1986, ISBN 3-7608-8903-4, Sp. 1519.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Eberhard I. Bischof v.Bamberg, ww-person.com
  2. Regesta Imperii III 1 Nr. p
  3. Regesta Imperii III 1 Nr. 214
  4. Georg Thomas Rudhart: Des Königs Konrad III. Grabstätten im Dome zu Bamberg. In: Archiv für Geschichte von Oberfranken/Archiv für Geschichte und Altertumskunde von Oberfranken, Band 3, Heft 2, Bayreuth 1846, S. 101 – 107, S. 106.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]