Възстановяване от слепота

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Възстановяването от слепота е събитие, при което сляп човек придобива способността да вижда, обикновено като резултат от медицинска интервенция. Първият подобен случай е описан през 1728 г. от британския хирург Уилям Чесълдън. Пациенти, на които зрението е възстановено, изпитват повече или по-малко силна агнозия и объркване, свързано с интерпретацията на зрителния сигнал.

Като мисловен експеримент[редактиране | edit source]

Въпросът за възстановяването на зрението е представен в рамките на емпиричната философия, като мисловен експеримент, чиито следствия имат важност по въпроса за това каква част от знанието идва от сетивата, както и по въпроса за свързаността между различните сетива.

Джон Лок, философ от 18. век, разсъждава че ако сляп човек развие зрителна способност, той няма, на първо време, да прави връзка между неговата представа за форма и образа на формата, който вижда. Например, ако му бъдат показани куб и сфера, той няма да е способен, със зрението си, да определи коя форма е куб и коя сфера.

Въпросът е поставен за пръв път от философа Уилям Молино, чиято жена е сляпа:[1]

Представете си един роден със слепота човек, който сега е възрастен, и се е научил, с осезанието си да различава куб и сфера от един и същ метал, и от почти еднаква големина, и да може да определи, след като докосне и едното, и другото, кое е куба, и кое е сферата. Представете си, тогава, куб и сферана една маса, и един сляп човек, който проглежда. Пита се, дали чрез неговото зрение, преди той да докосне предметите, как би могъл той да ги различи, и да каже кой е глобусът, и кой е кубът? На този въпрос съобразителният и схватлив събеседник отговаря: ‘Не. Тъй като той от опита си знае какво е глобус, и също така от опита си знае как куб влияе на осезанието му; тъй като той не е придобил опита за това, че нещото, което влияе на осезанието му по този и този начин ще повлияе по онзи и онзи начин на зрението му…

През 1709 г., в Опит върху една нова теория на зрението, Джордж Бъркли заключава, че не е задължително да има връзка между осезателния и зрителния свят−и че връзка между тези два свята може да бъде изградена само посредством опита. Той разсъждава:

…обектите, които той, към настоящия момент, знае да описва само с понятията горе и долу, високо и ниско, съществуват само поради влиянието си над осезанието, или по всякакъв друг начин за това да бъдат усетени от осезанието. Но обектите, собствени на зрението, носят със себе си цяло ново множество идеи, съвършенно отделни и различни от предните обекти, и те в никакъв случай не могат да бъдат усетени от осезанието.

Този мисловен експеримент (в началото на 18. век той е бил само мисловен) очертава рамките на спора между емпиризъм и рационализъм.

Ранни случаи[редактиране | edit source]

Съществуват много истории, свързани с възстановяване на зрението, предшестващи първия документиран в медицината случай. Един такъв разказ датира от 1020 г. и идва от Арабския свят. [2]

Първият публикуван в медицинската литература случай на възстановяване от слепота датира от 1728 г., когато Уилям Чесълден подлага 13 годишно момче на операция за премахване на вродена катаракта. Въпреки малката си възраст, момчето страда от сериозни затруднения с прости зрителни възприятия. По думите на Чесълден:

Когато той за пръв път прогледна, той до такава степен беше затруднен да вижда разстоянията, че мислеше че всички обекти докосват очите му (както той се изрази). Това, което той усещаше, бяха усещания на кожата му; нямаше обекти, които да намира за по-приятни от тези, които имаха правилна и гладка форма. Не можеше да изгради преценка за тяхната форма, или да определи кое какво е в който и да е обект, който му се харесваше. Но когато му беше казано какво представлява един или друг обект, чиято форма той познаваше от по-рано, чрез осезанието, той се заемаше с внимателното им наблюдение, така че да ги опознае отново[3]

През 1932 г., Мариус фон Зенден обобщава 66 познати към онзи момент случаи на хора, които претърпяват операция от катаракта. Книгата му „Пространство и зрение[4] разказва за случаи на хора, които изпитват затруднение в разбирането на форми, размери дължини и разстояния след проглеждането си.

Съвременни случаи и изследвания[редактиране | edit source]

Виргил[редактиране | edit source]

В книгата Един антрополог на Марс (1995), неврологът Оливър Закс описва случая на Виргил, чието зрение е много слабо, по операцията му от катаракта на 50-годишна възраст. Последвалото поведение на Виргил е на „ментално сляп“ човек − пациентът вижда, но не може да „разшифрова“ заобикалящия го свят. Често объркан, Виргил изпада в депресии. Около 4 месеца след операцията умира от пневмония. [1]

Сидни Брадфорд[редактиране | edit source]

През 1974 г., Ричърд Грегъри описва случая на 52-годишен пациент, Сидни Брадфорд, който възстановява зрението си след като са му трансплантирани роговици на двете очи. Никой психолог не е бил информиран за случая преди опрерацията. След операцията, случаят му е помогнал да бъдат установени някои особености на зрителната система. Например, Брадфорд не е бил способен да интерпретира перспективата в картини на художници.

Брадфорд е успявал да преценява разстоянията между обекти в затворени помещения, които е познавал добре докато е бил сляп. Можел е и да разчита часа на стенни часовници веднага след операцията. Преди операцията, Брадфорд е бил стругар и дори и след придобиването на зрение предпочита да идентифицира инструментите, като разчита на осезанието си. Умира две години след операцията си. [5]

Майкъл Мей[редактиране | edit source]

Майкъл Мей (роден 1954 г.) ослепява при химическа експлозия на 3 годишна възраст. На 46-годишна възраст, след трансплантация на роговици, извършена от хирурга Даниъл Гудман. [6] Лекарите му твърдят, че се е адаптирал добре към възстановеното му зрение. Мей няма интуитивна представа за разстояния. Когато хората се отдалечават от него, той буквално ги възприема като смаляващи се. Мей има и проблем с различаването на мъжки от женски лица, както и с разпознаването на емоции на непознати лица. [1] В научната литература има изобилие от източници, дискутиращи случая на Мей, например Sui & Morley (2008) [7], Hannan (2006)[8], Cohen et al. (1997)[9], Thinus-Blanc and Gaunet (1997)[10].

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в Oliver Sacks. TO SEE AND NOT SEE (pdf). // The New Yorker, 10 май 1993. Посетен на 5 ноември 2013.
  2. R L Gregory and J G Wallace. Recovery from Early Blindness. // Experimental Psychology Society Monograph No. 2, 1963. Посетен на 5 ноември 2013.
  3. An Account of Some Observations Made by a Young Gentleman, Who Was Born Blind, or Lost His Sight so Early, That He Had no Remembrance of Ever Having Seen, and Was Couch'd between 13 and 14 Years of Age. By Will. Cheselden. Philosophical Transactions (1683-1775), Vol. 35. (1727 - 1728), pp. 447-450.
  4. von Senden, Marius (1960). Space and sight: the perception of space and shape in the congenitally blind before and after operation. Methuen & Co.
  5. Bellows, Alan (2009). Alien Hand Syndrome: And Other Too-Weird-Not-To-Be-True Stories. Workman Publishing. pp. 209–212 ISBN 9780761152255 (0761152253)
  6. Daniel F. Goodman, M.D.
  7. Siu, T.L., & Morley, J.W. (2008). Suppression of visual cortical evoked responses following deprivation of pattern vision in adult mice. European Journal of Neuroscience, 28, 484-490. doi:[10.1111/j.1460-9568.2008.06342.x http://dx.doi.org/10.1111%2Fj.1460-9568.2008.06342.x]
  8. Hannan, C. K. (2006). Review of Research: Neuroscience and the Impact of Brain Plasticity on Braille Reading. Journal of Visual Impairment & Blindness, 7, 397-412.
  9. Cohen, L. G. et al. (1997). Functional relevance of cross-modal plasticity in blind humans. Nature, 389, 180-183.
  10. Thinus-Blanc, C., & Gaunet, F. (1997). Representation of Space in Blind Persons: Vision as a Spatial Sense? Psychological Bulletin, 121, 20-39.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Recovery from blindness“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.